Открита пред теб

2

Веднага щом се озовах на улицата, миризмите и звуците на Манхатън ме обгърнаха, приканвайки ме да ги опозная. Предишният ми дом в Сан Диего не бе дори на другия край на страната, а имах чувството, че ги делят цели светове. Два големи метрополиса - единият безкрайно умерен и чувствено ленив, другият - кипящ от живот и трескава енергия. В мечтите си съм си представяла, че живея в някоя от онези сгради без асансьор в Бруклин, но тъй като бях послушна дъщеря, вместо това се оказах в Горен Уест Сайд. Ако Кари не живееше с мен, щях да съм ужасно самотна в просторния разчупен апартамент, чийто месечен наем бе по-висок от сумата, която повечето хора изкарват за година.

Портиерът докосна шапката си за поздрав:

- Добър вечер, госпожице Трамел. Тази вечер ще ви трябва ли такси?

- Не, благодаря ти, Пол - залюлях се на петите на равните си спортни обувки. - Ще повървя.

Той се усмихна:

- По-хладно е от днес следобед. Сигурно ще е приятно.

- Споменаха ми, че ще е добре да се насладя на температурите през юни, преди да е станало адски горещо.

- Наистина добър съвет, госпожице Трамел.

Измъкнах се изпод надвисналата над входа модерна стъклена козирка, която някак успяваше да се съчетае с възрастта на сградата и съседните ѝ, и се насладих на относителния покой на своята обточена с дървета улица, преди да се впусна в суматохата и натоварения трафик на Бродуей. Някой ден в близко бъдеше се надявах да се впиша тук, но засега все още се чувствах като псевдонюйоркчанка. Имах адрес и работа, но все още изпитвах страх от метрото и се затруднявах да си хвана такси. Опитвах се да не се размотавам разсеяно и да зяпам с широко отворени очи, но не беше лесно. Просто имаше толкова много за виждане и преживяване!

Информацията, която подаваха сетивата ми, бе зашеметяваща - миризмата на изгорели газове от ауспусите на колите, смесена с тази на храната от количките по улиците; крясъците на амбулантните търговци, които се сливаха с музиката на импровизиращите изпълнители тях; будещото страхопочитание разнообразие от лица, стилове и акценти, великолепните архитектурни чудеса... И колите. Божичко, колите! Забързаният поток от движещи се плътно една зад друга коли не приличаше на нищо, което бях виждала където и да било досега.
Винаги имаше по някоя линейка, патрулка или пожарна кола, която се опитваше да раздели потока от жълти таксита с пронизително надути сирени. Гледах с благоговение натоварените догоре камиони за боклук, които умело се промъкваха из тесните еднопосочни улички, и шофьорите от куриерски фирми, които смело се бореха с безумното задръстване, гонейки спешни срокове.