Открита пред теб

36

***

Не знам колко дълго останахме да лежим на дивана така - свързани и притиснати един в друг. Главата ми почиваше на неговото рамо, докато той галеше гърба ми.

Гидиън притисна устни до слепоочието ми и прошепна:

- Остани.

- Добре.

Прегърна ме.

- Толкова си смела, Ева. Толкова силна и открита. Ти си истинско чудо. Моето чудо.

- Чудо на модерната психотерапия може би - казах аз с насмешка и започнах да си играя с прекрасната му коса. - И въпреки терапията доста дълго време изобщо не бях на себе си. И досега има неща, които отключват спомените. Не знам дали някога ще го преодолея напълно.

- Господи! Как ти се нахвърлих в началото. Можех да проваля всичко между нас още преди да е започнало. А и онази благотворителна вечеря. - той потръпна и зарови лице в косата ми. - Не ми позволявай да съсипя всичко, Ева. Не ме оставяй да те прогоня.

Вдигнах глава и вперих поглед в лицето му. Беше невероятно красив. Толкова, че понякога ми бе трудно да го приема.

- Не можеш да съобразяваш всяка своя дума и постъпка с това, което Нейтън ми е причинил преди години. Това ще ни раздели, ще ни съсипе.

- Не говори така. Дори не си го и помисляй.

Погалих с пръсти смръщените му вежди.

- Иска ми се никога да не ти бях казвала. Иска ми се да не се налагаше да го знаеш.

Той хвана ръката ми и притисна връхчетата на пръстите ми до своите устни:

- Трябва да знам всичко, всяка част от теб, всяка подробност, вън и вътре в теб.

- Една жена винаги трябва да си има тайни - подразних го аз.

- Ти няма да имаш тайни от мен.

Той стисна косата ми с една ръка, а с другата обгърна бедрата ми, притисна ме до себе си, напомняйки - като че ли изобщо можех да забравя, - че все още е в мен.

- Ще те притежавам, Ева. Така е справедливо, защото ти вече притежаваш мен.

- Ами твоите тайни, Гидиън?

В този момент лицето му се покри от безизразна маска, промяната настъпи толкова бързо и лесно, сякаш му беше втора природа.

- Когато те срещнах, започнах от самото начало. Всичко, което си мислех, че съм, всичко, от което си представях, че се нуждая. - той поклати глава. - Двамата заедно ще разберем кой съм аз, Ева. Ти се единственият човек, който ме познава.