Werewolf Bad Boy

Jason McCann is heartless... Right?

Selena's POV

Вървях по коридорите на училището, бутайки се във всеки, докато се опитвах да стигна в клас на време. Не бях много развълнувана за днешния ден, но предполагам, трябваше да бъда. Все пак беше петък, което значеше, че остава точно 1 седмица до края на този ад преди пролетната ваканция. Но в действителност.. всъщност щях да безделнича. Не исках да стоя в училище, но не исках и да стоя сама вкъщи. Бях се замислила и не чух звънеца, който биеше вече от минута. Спринтирах до класа си, но се блъснах в някого и изпуснах учебниците си на пода.

-По дяволите, принцесо. Сериозно ли? Гледай къде ходиш.- извика ми дрезгав глас.

Въздъхнах и клекнах долу, започвайки да събирам всичко от пода, но забелязах кутия цигари. Колебливо ги вдигнах и се изправих с лице към човека. Забелязах, че не бе кой да е, а самия Джейсън МакКен. Най-големият идиот в училището.

-Ето. Сигурна съм, че са твои.- казах и ударих кутията в гърдите му, без да обръщам внимание на тона му.

Самодоволна усмивка се разпространи по устните му. Когато минах покрай него, той сложи едната си ръка на кръста ми, а с другата ме придърпа по-близо до себе си.

-Как се казваш, малката?- попита, докато ръката му се придвижваше по-надолу от необходимото.

Опитвах се да се движа.. Но част от мен искаше да остане в силната му прегръдка. Прехапах долната си устна. Нещо, което правех, когато бях нервна. Натиснах леко със свободната си ръка бузата му, след което много предпазливо се приближих до ухото му и прошепнах:

-Селена. А сега си махни мръсните ръце от задника ми.- отблъснах го и се обърнах, оправяйки косата си и тръгнах бързо към клас. Може би щях да мога да се присъединя преди да е станало късно.

Усещах как прогаря дупки в гърба ми, но нямах нищо против, нито пък смеех да се обърна.

След училище отидох на паркинга, за да се срещна с най-добрата ми приятелка - Али, както винаги, но вместо това видях човека, който не исках да виждам.

Джейсън и Али се натискаха пред колата й. Ръцете му обикаляха по тялото й, докато нейните се бяха увили толкова силно около врата му, че се изненадах, че все още можеше да диша, което ме накара да се засмея. Али беше най-добрата ми приятелка, а се натискаше с.. него?

-Али.- извиках и главата на Джейсън веднага се завъртя в моя посока като една самодоволна усмивка се изписа на лицето му, оглеждайки ме от глава да пети. Осъзнах се и разбрах, че се бях втренчила в тях.

-О.. Хей, Селена..- тя се засмя нервно, което ме накара да извъртя очи и да поклатя глава, гледайки Джейсън с отвращение.

-Реших да те питам дали искаш да се приберем заедно.. Но след това, което видях току-що предпочитам да се прибера сама.- бързо се отдалечих като не й позволих да каже нищо.

Знаех, че съм зле с посоките и имаше около 99.9999999999% шанс да се изгубя на път за вкъщи, но го приех. Без значение какво.

Вече беше 7 часа, а аз все още се лутах, без да знам къде, по дяволите, се намирам. Сложих си качулката на главата, защото валеше, след което въздъхнах и потреперих леко, гледайки как колите минаваха покрай мен.

-Хей, малката.- извика познат глас. Веднага завъртях глава наляво и прозореца на колата се свали, разкривайки Джейсън.

Въздъхнах и продължих да ходя, но колата ме следваше.

-Това е грубо. Нека поговорим.

-Ти започна първи.

Той се засмя и поклати глава.

-И как по-точно започнах първи?

-Просто млъкни и ме остави сама!

Той се намръщи и натисна клаксона на колата, карайки ме да подскоча, а това явно го развесели.

-Влизай в колата!

-Да, сякаш ще те послушам.- завъртях очи и продължих да вървя, навеждайки главата си.

-Селена, сериозен съм. Влизай в колата. Има опасни хора навън. Влез в шибаната кола.

Спрях и се обърнах с лице към него.

-Добре, тате.- казах саркастично и отворих вратата на колата, сядайки до него.

-Адрес?

-7895 Millview Drive.- прошепнах и погледнах към прозореца, гледайки как дъжда вали.