Werewolf Bad Boy

Meeting Ethan

Selena's POV

-Този е сладък.- каза Али след като видя поредното момче, докато вървяхме в мола, а аз се засмях и поклатих глава.. Кълна се, че това момиче..

-Гладна съм.- оплаках се и хванах чантата си в ръка, чувайки как стомахът ми изкъркори за милионен път днес.

- Аз също. Нека си вземем.. Chipotle?

Извъртях очи и поклатих глава.

-Не. Има дълга опашка. Нека отидем в Pizza Place.- тя веднага кимна, хвана ръката ми и се затича натам.

-Боже мой, обичам пица.- каза и се нареди на опашката, а аз се засмях и свих рамене.

-Кой не обича?

-Вярно е.- чух някой да казва зад мен. Обърнах се и видях сладко момче, малко по-високо от мен. Очите му бяха тъмно зелени, а косата му падаше върху челото. Прехапа устната си и продължи.- Съжалявам. Не исках да подслушвам. Просто минавах оттук, за да взема пица за мен и приятелите ми и ви чух.- усмихнах се и поклатих глава в знак, че всичко е наред. -Съжалявам.- каза и се засмя нервно, поглеждайки към приятелите си. Внезапно Али проговори:

- Не се притеснявай.- той се усмихна, преди да погледне отново в моя посока.- Аз съм Али. Накратко от Алехандра, а това е Сел.- каза Али и момчето се засмя заедно с мен, след което подаде ръката си, която хванах и разклатих леко.

- Накратко от Селена.- добавих с усмивка.

Очите му срещнаха моите и каза:

- Аз съм Итън. Приятно ми Сел.. и..- погледна към Али.- Али.- тя се изкикоти и ме погледна. Итън се обърна отново, за да погледне приятелите си и Али веднага каза безмълвно.

- Той си пада по теб.- преди да съм имала възможността да отговоря, Итън се обърна и прочисти гърлото си. Започна да рови в джоба си, преди да извади една салфетка, карайки ме да повдигна вежда.

Кой си носи салфетка в джоба?

-Знаеш ли..-отново започна той.- Тази салфетка може да изглежда по-добре с десет цифри на нея.- очите му прогаряха дупки в моите и се усмихна, разкривайки перфектно белите си зъби.-Може ли номера ти?- засмя се, а аз се усмихнах. Той е абсолютно очарователен. Отворих устата си, за да отговоря, но преди да успея една ръка се уви около раменете ми. Толкова познатата миризма на цигари и одеколон изпълниха въздуха. Вече знаех кой е.

- Здравей, скъпа.- вдигнах поглед и видях Джейсън със своята самодоволна усмивка, изписана на устните му.- Този пречи ли ти?

Извъртях очи заради жалките му действия. Итън се взираше в Джейсън, преди да прибере салфетката отново в джоба си и да каже:

- Съжалявам. Не знаех, че имаш гадже.

Премахнах ръката на Джейсън от раменете си.

- Нямам.- чух смях и се обърнах, виждайки бандата на Джейсън зад него, което ме накара да въздъхна и да добавя.- Всъщност точно си тръгвахме. Чао, момчета.- хванах ръката на Али и Итън, поглеждайки към Джейсън, преди да тръгнем.

-Кой е той?- попита Итън и преди да съм имала възможността да отговоря, беше издърпан за блузата. Огледах се, изненадвайки се, че не беше Джейсън. Вместо него видях непознато момче, което накара сърцето ми забърза ритъма си. Не исках да стане бой. Успокоих се веднага, щом Итън се засмя и каза.- Изкара ми акъла, Браян.

Който и да беше този Браян, изплаши и мен.

-Защо бягаше от МакКен? Изненадвам се, че все още не те е разкъсал.-отговори Браян, карайки ме да повдигна вежди. Да, Джейсън е плашещ, но не вярвам, че би наранил някой по този начин... Нали?

Итън се усмихна и се обърна към мен преди да каже.

- Трябва да тръгвам.- подаде ми малко листче, на което пишеше номера му и добави.- Обади ми се.

-Може би следващия път, приятел.- гласът на Джейсън отново достигна до ушите ми. Итън го погледна, преди с Браян да си тръгнат, карайки ме хвърля гневен поглед на Джейсън.

-Сериозно ли? Какво не ти е наред?

-Нищо ми няма, коте.- каза небрежно и погледна към Али, заради което самодоволна усмивка се появи на устните му, преди отново да ме погледне.

-Не ти вярвам. Той е добро момче!

Извъртя очи и пристъпи към мен. Гърдите ни се опираха и можех да усетя дъхът му върху устните си.

- Нима?- преглътнах нервно и кимнах бавно.-Тогава нека те попитам нещо, принцесо. Защо, по дяволите, трябваше да ти даде номера си? Добро момче е, нали? Помисли пак. Следващия път не съди хората от пръв поглед.

Видях, че погледна наляво и проследих погледа му, преди да видя как Итън дава някакво листче на някаква блондинка. Отстъпих крачка назад от Джейсън, поклатих глава и промърморих.

- Все още си задник.