Selena's POV
Следващите няколко дни в училище минаха бавно. Нищо интересно не се случи, а и Джейсън не идваше, тъй като явно "не се чувстваше добре". Но ми пишеше на всеки час, за да ми напомни, че мисли за мен.
Докато ходех по коридора в петък сутрин, бях изненадана да видя моето красиво момче да стои пред шкафчето си с неговите приятели. Усмихнах се на гледката как се усмихва с приятелите си. Усмивката му беше перфектна. Не можах да се взирам повече в него, тъй като Али ме побутна, промърморвайки.
- Приличаш на психопат.
Преди да успея да кажа нещо, всички момчета насочиха погледите си към офиса. Свих веждите си и бавно погледнах натам, виждайки високо русо момиче. Огледах я, беше облечена в шорти и бял топ, а косата ѝ се спускаше по рамената.
Беше ужасно красива..
Погледнах отново към Джейсън и захапах вътрешната страна на бузата си, виждайки го как я гледаше.
Там отиде и самочувствието ми.
Тя се усмихна на секретарката, преди да излезе в коридора, гледайки програмата си. Стомахът ми се преобърна, когато погледна към Джейсън и му се усмихна, приближавайки се до групичката му приятели. Размениха си няколко думи преди тя да си тръгне. Прехапах устната си и се обърнах, въведох комбинацията на шкафчето ми, взех учебниците си, затворих шкафчето си и се обърнах, подскачайки и заставайки лице в лице с Джейсън.
Дишането ми се зачести, когато осъзнах, че ръцете ми лежат върху гърдите му.
-Боже, изплаши ме.- издишах.
Очите му се взираха в моите, докато се усмихваше широко.
- Много ми липсваше.
Погледнах нагоре към него и се усмихнах.
- И ти ми липсваше..
Прехапах устната си и бавно отдръпнах ръцете си от гърдите му, поради някаква причина обвих ръце около тялото му и го придърпах, прегръщайки го. Силните му ръце се увиха около мен, докато главата ми лежеше върху гърдите му, а очите ми бяха затворени.
- Не може ли да останем така завинаги?- промърмори в косата ми.
- Не възразявам.- прошепнах, сгушвайки се повече в него.
Бяхме по средата на коридора, но ръцете му ме караха да се чувствам все едно сме единствените хора на земята.
ČTEŠ
Werewolf Bad Boy
Fanfikce"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!