Selena's POV
Тръгнах към Джейсън, за да му помогна да се успокои, но веднага спрях щом видях, че Джеремая стигна преди мен. Прибрах кичур коса зад ухото си и се заслушах внимателно.
- Не е сега момента, нито пък мястото за това, Джейсън.
- Махай се.- избухна Джейсън, а аз чух смях, идващ от другия алфа.
- Братя... класика. И нека позная, новачката с кафявите очи там е приятелката ти?- каза алфата.
Очите ми веднага се върнаха на момчетата, приземявайки се на чифт червени. Той ми намигна, а аз се намръщих от отвращение и бързо отместих поглед.
Задник.
Обърнах им гръб, но продължих да слушам разговора. Размениха си няколко думи преди Джейсън най-накрая се съгласи да се прибере вкъщи, но на сила, ако мога добавя. Погледнах отново към Джейсън, за да видя как се отдалечава от там, но повдигнах вежда, когато Анастасия бързо хвана ръката му и го последва. Преплете пръстите си с неговите, а той я погледна за момент преди да я пренебрегне и да погледне отново напред. Не можах да се сдържа и се намръщих ревниво при вида как се беше вкопчила в ръката му. Огледах се, виждайки, че Джеремая се взираше в мен, докато минаваше през тълпата, карайки ме да се замисля за обучението, което ми даде.
- Наистина трябва да те науча да се биеш.- каза, когато изпих бутилката с животинска кръв. Още не съм убивала и не мисля, че бих могла да убия невинно животно заради себе си, но той каза, че момчетата ги убиват и не е нужно, но трябва да пия или няма да оцелея.
- Тогава защо не го направиш?
- Щях да позволя на Джейсън да го направи след като разбере за всичко това.
- Защо?- попитах, а той въздъхна и огледа гората.
- Може да бъде малко... интимно.- каза тихо, а аз усетих как в стомаха ми запърхаха пеперуди.
- Как?- попитах, а той ме погледна.
Преди дори да успея да осъзная какво се случва, в единия момент той беше пред мен, а в следващия ме беше приковал към дървото като ръцете му бяха на кръста ми.
- Ето как.- каза тихо, а аз прехапах устната си... лош навик.
- Как може да се движиш толкова бързо?
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!