Werewolf Bad Boy

I want it to be real

Jason's POV

Един месец.

Официално сме в тази колиба от един месец и не мисля, че някога сме били по-влюбени.

Просто самото време, което имаме, беше благословия. Станахме по-близки, отколкото мислех, че е възможно и наистина можех да свикна да имам място с нея.

- Джейсън?

Обърнах се, за да я видя в моята тениска, която й стоеше като рокля, докато очите й оглеждаха подозрително пилето, което готвеше.

- Какво има?- попитах, а тя бавно отдели очите си от пилето.

- Имам чувството, че съм объркала нещо.- измърмори и малка усмивка се прокрадна по лицето ми.

- Справяш се доста добре според мен.

Даде ми малка усмивка преди да се обърне отново към печката и да продължи работата си.

Не знам защо, но гледката ме направи слаб. Вълна от емоции премина през мен и погледнах към жената пред мен сякаш беше единственото нещо, което имаше значение.

- Селена?- казах тихо след няколко минути. Тя сложи чинии за двама ни, поставяйки зеленчуците отстрани и ми подаде чаша вода.

- Да, скъпи?

Погледът й се вдигна и очите й се заключиха с моите, от което веднага се изчерви и погледна надолу, докато наливаше вода и в нейната чаша.

- Джейсън... пак го правиш.

- Правя кое?- попитах.

- Този поглед...

- Кой поглед?- притиснах я, а тя прехапа устната си, за да не се усмихне.

- Този, с когото ме гледаш, когато си на път да станеш емоционален и вероятно ще заплача заради това.

Засмях се силно на искреността в думите й, защото ме познаваше почти прекалено добре. Усмивката й засия, докато сядаше от другата страна на масата. Гледах я и знам, че го забеляза, защото бузите й отново порозовяха.

- Толкова съм влюбен в теб.- признах, а тя се вгледа в очите ми.

- Джейсън МакКен, не знаеш колко съм луда по теб.- призна си, а стомахът ми се сви при думите й. Гърлото ми пресъхна заради въпроса, който исках да задам и който заседна в гърлото ми.

Хайде, Джейсън. Просто попитай.

- Селена? Искаш ли... искаш ли да имаш деца?