Jason's POV
С новото декориране на къщата, добавих домашно кино, за да не ми се налага да излизам всеки път, когато ми се догледа филм. Имаше регулируеми седалки и съраунд звук, точно както в истинско кино.
- Защо гледаме Училищен музюкъл отново?- попитах, а когато не получих отговор, погледнах към Анастасия, виждайки сълзи в очите й, докато Трой и Габриела „поемаха по своя път".
- Защо, по дяволите, плачеш, Стейси?- попитах, а тя ме погледна, давайки ми студен поглед.
- Това е най-тъжната част от филма, глупак такъв.
Повдигнах вижда на тона й, а тя извъртя очи преди да погледне отново към екрана.
- Не разбирам момичетата и манията им по Трой Болтън.
- Ами когато бях малка, доста си падах по него, но колкото повече го гледам, толкова повече разбирам, че не е толкова сладък. Имам предвид, истинския Зак Ефрон е секси, но не и Трой Болтън.
Гледах я, докато ми даваше откаченото обяснение и бавно отново се обърнах към екрана.
- Срещала си момчета, които са по-секси от него.- измърморих под носа си, а вниманието й се обърна към мен.
- Знам.
Погледнах я отново, виждайки как прехапва устната си, докато аз поглеждах надолу, забелязвайки, че пуловерът се беше вдигнал до средата на бедрото й. Тялото й беше пред мен, а когато погледнах към очите й, те се заключиха с моите. Започнах да си спомням всички спомени, които имах с нея, а тя бавно постави ръката си на бузата ми, карайки сърцето ми да забърза ритъма си. Забелязах, че очите й се плъзнаха по чертите ми преди да ме погледне отново в очите. Без дори да се замислям, сложих ръката си върху нейната, без да откъсвам очите си от нейните. Наслаждих се на докосването й за секунда преди да поклатя глава и да прошепна:
- Обичам я, Анастасия.
Усмихна се тъжно и кимна.
- Знам, но също така обичаш и мен.
- Знам...- едва прошепнах и най-накрая се отдръпнах от нея, за да се втренча в земята.
- Но винаги ще избирам Селена.
Selena's POV
- Съжалявам.- признах на Джеремая, а той се обърна и ме погледна.
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!