Jason's POV
Взирах се безчувствено в пътя, когато захватката ми около волана се затегна. Анастасия беше на пасажерското място до мен, търкайки китките си, докато момчетата бяха в джипа зад колата ми със Селена.
Селена.
Половинката ми.
Излязох от мислите ми, когато Анастасия започна да говори.
- Това връща спомени, нали?- попита като се засмя, а аз затегнах челюстта си.
- Млъкни, по дяволите, Анастасия.
Чух как сърцето й се забави и неловко погледна през прозореца, изпускайки несигурна въздишка.
- Щеше да ги оставиш да ме убият.
- Вече трябваше да си мъртва.
- Мога да обясня...- отдръпна се.
- Тогава го направи и спри да ми губиш времето.
- В болницата... помислил си, че съм мъртва, защото аз исках да мислиш така. Истината е, че вълкът ми се оправи. Бавно, но оздравях. Исках различен живот и затова аз... накарах доктора да ти каже, че съм мъртва, за да олесни нещата. Беше егоистично, но исках друг живот, Джейсън. Не исках повече да съм Анастасия. Обичах те... повече от всичко, кълна се, но видях възможност и се възползвах.
Веднага спрях колата по средата на пътя и я погледнах.
- Как, по дяволите, смееш! Знаеш ли колко сълзи пролях заради противния ти задник. Колко нощи, лежах буден в леглото, молейки се да се върнеш при мен? А през цялото време си се забавлявала в друг град с друго момче, оставяйки ме с най-силната болка, която някога съм изпитвал? Е най-силната, която съм изпитвал до тази вечер.
Сложи ръката си на бузата ми и опита да се оправдае, но бързо се отдръпнах.
- Половинката ми току-що беше убита пред очите ми. Точно сега съм емоционално нестабилен и последното нещо, което искам е да си отново в живота ми, за да го прецакаш. Обичам Селена и винаги ще я обичам, докато съм жив.- видях как на лицето й се изписа болка, но кимна и прибра ръцете в скута си.
- Съжалявам.. ужасно съжалявам.- почти прошепна и мълча през останалата част от пътуването. Държах очите си на пътя със свити вежди, докато мислех какъв ще е животът ми без Селена.
Безсмислен.
Спрях колата на алеята и се втренчих в къщата преди да погледна към джипа, който влезе в гаража. Изскимтях, знаейки, че Селена е там, а Анастасия хвана ръката ми, карайки ме да я погледна.
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!