Jason's POV
-Благодаря отново.- промърмори тя и отново погледна към краката си. Погледнах към вратата преди да погледна отново към нея.
-Няма проблем.
Очите й се срещнаха с моите за не повече от минута, преди бързо да влезе вътре и да затръшне вратата в лицето ми.
Добре, ауч.
Селена беше нещо, за което не можех да говоря. Ако някой друг се беше опитал да направи това, щях да му смажа лицето. Селена тестваше търпението ми, но се чувствах спокойно около нея. Нека не ставам глупав. Върнах се обратно в колата и въздъхнах след като влезнах. Погледнах за последен път към къщата й и излизайки от алеята, потеглих надолу по улицата.
***
-Маги? Тревога за курва.- каза Джак, докато слизаше, отваряйки си поредната бира.
-Курва или не, това, което има значение е, че си отваря краката за всеки.- отвърна Дакота с усмивка, което ме накара да се подсмихна и да поклатя глава, отпивайки от бирата си. Тези момчета бяха ужасно глупави.
Всички живеехме в нашия склад. Те бяха моята глутница.
Моя отбор.
Нуждаехме се един от друг.
Беше почти като...
-МакКен. Ехоо?
Бързо разклатих глава, отървайки се от мислите си и погледнах към Дакота.
-Да?
-Чудехме се, какво ще кажеш за брюнетката, с която се размотаваш? Добра ли е?- веднага разбрах за кого говори. Селена. Прочистих гърлото си и замълчах за известно време, преди да отпия от бирата си, казвайки:
-Добра е.. Предполагам.
-Предполагаш?- каза Джон, повдигайки вежда.
Погледнах го в очите и повторих:
-Предполагам.
-Защо си толкова... тих?- тишина изпълни стаята, докато Дакота не извика.- Харесваш я!
Веднага се изправих, изпускайки бирата, която държах и поклатих глава.
- Аз? Да харесвам нея? Никакъв шанс.
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!
