*Selena's POV*
Виждала съм ядосания Джейсън. Знам, че имаше лошия навик да избухва лесно, който понякога не можеше да контролира.
Обърна главата си, така че да не мога да го видя, а аз поклатих глава.
- Покажи ми, Джейсън.
- Не, привидяло ти се е.- отвърна рязко.
- Не ми се е привидяло... те бяха ярко жълти. Защо не ме поглеждаш?
- Не му е времето, нито пък мястото за това, хора.- каза Дакота, а аз погледнах назад към него.
- Нима знаете нещо, което аз не знам?- попитах, а той погледна към ръцете си преди да се огледа и да си седне отново на мястото.
Ядосано скръстих ръце и се втренчих в Джейсън. Сигурна съм, че усещаше погледа ми, защото бавно погледна към мен, а очите му бяха в нормалния карамелено-кафяв цвят. Свих вежди и огледах и двете му очи объркано.
- Как?
- Казах ти, привидяло ти се е.
- Знам какво видях, Джейсън. Просто...ме откарай вкъщи.
- Вкъщи..? Като... моята къща?- попита, а аз го погледнах преди да погледна през прозореца.
- Да.
Той не каза нищо повече, а вместо това запали колата. Облегнах глава на прозореца и затворих очи, мислейки за промяната на очите му. Нищо няма смисъл, а и сега пазят тайни от мен. Минутите минаваха и колата най-накрая спря. Погледнах към къщата преди да изляза от колата и да вляза. Отидох право в кухнята и се облегнах на тезгяха, опитвайки се да осмисля всичко. Тялото на Джейсън се появи на вратата и видях, че Дакота беше зад него, качвайки се нагоре.
- Селена...- тръгна към мен.
Тогава осъзнах, че беше намушкан с нож в крака. Погледнах към крака му, виждайки, че ходеше отлично и се отдръпнах.
Стоях тихо и се облегнах на ръцете ми, които бяха на тезгяха, гледайки надолу към празната мивка, придържайки се за него.
- Скъпа...- започна да се приближава, а аз хванах по-здраво тезгяха.
- Не знаех, че пазим тайни вече.- отвърнах раздразнено и опитах да обработя всичко в главата си. Чух как си пое дълбоко въздух преди да млъкне. Не казах и дума, докато седяхме в приятна тишина.- Знаеш ли какво?- казах и се обърнах към него раздразнено.- Зарежи.- продължих.- Лягам си.
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!