You are wrong

1.8K 88 2
                                    

*Selena's POV*

Виждала съм ядосания Джейсън. Знам, че имаше лошия навик да избухва лесно, който понякога не можеше да контролира.

Обърна главата си, така че да не мога да го видя, а аз поклатих глава.

- Покажи ми, Джейсън.

- Не, привидяло ти се е.- отвърна рязко.

- Не ми се е привидяло... те бяха ярко жълти. Защо не ме поглеждаш?

- Не му е времето, нито пък мястото за това, хора.- каза Дакота, а аз погледнах назад към него.

- Нима знаете нещо, което аз не знам?- попитах, а той погледна към ръцете си преди да се огледа и да си седне отново на мястото.

Ядосано скръстих ръце и се втренчих в Джейсън. Сигурна съм, че усещаше погледа ми, защото бавно погледна към мен, а очите му бяха в нормалния карамелено-кафяв цвят. Свих вежди и огледах и двете му очи объркано.

- Как?

- Казах ти, привидяло ти се е.

- Знам какво видях, Джейсън. Просто...ме откарай вкъщи.

- Вкъщи..? Като... моята къща?- попита, а аз го погледнах преди да погледна през прозореца.

- Да.

Той не каза нищо повече, а вместо това запали колата. Облегнах глава на прозореца и затворих очи, мислейки за промяната на очите му. Нищо няма смисъл, а и сега пазят тайни от мен. Минутите минаваха и колата най-накрая спря. Погледнах към къщата преди да изляза от колата и да вляза. Отидох право в кухнята и се облегнах на тезгяха, опитвайки се да осмисля всичко. Тялото на Джейсън се появи на вратата и видях, че Дакота беше зад него, качвайки се нагоре.

- Селена...- тръгна към мен.

Тогава осъзнах, че беше намушкан с нож в крака. Погледнах към крака му, виждайки, че ходеше отлично и се отдръпнах.

Стоях тихо и се облегнах на ръцете ми, които бяха на тезгяха, гледайки надолу към празната мивка, придържайки се за него.

- Скъпа...- започна да се приближава, а аз хванах по-здраво тезгяха.

- Не знаех, че пазим тайни вече.- отвърнах раздразнено и опитах да обработя всичко в главата си. Чух как си пое дълбоко въздух преди да млъкне. Не казах и дума, докато седяхме в приятна тишина.- Знаеш ли какво?- казах и се обърнах към него раздразнено.- Зарежи.- продължих.- Лягам си.

Werewolf Bad Boy Where stories live. Discover now