Werewolf Bad Boy

Drama, drama, and more drama

Selena's POV

Всичко се случи ужасно бързо. В един момент се целувах с Дилън, а в следващия го дръпнаха и бяхме заобиколени от тълпа. Чух стоновете от болка на Дилън и погледнах надолу, виждайки как Джейсън го налагаше. Преди да съм имала възможността да кажа нещо бях изблъскана назад от хората, които викаха "БОЙ. БОЙ. БОЙ."
Отвратително. Просто отвратително.

- Дилън!

Извиках, опитвайки се да привлека вниманието на някой, но безуспешно. Усетих сълзите, които се спускаха по бузите ми и накрая извиках.

- Джейсън! Спри!

Тогава той вдигна главата си и се огледа за мен. Избута хората наоколо, сякаш подушваше къде съм. Всички се отдръпнаха от пътя му, но аз не можех. Сякаш бях замръзнала. Виждах ядосания му поглед и стиснатите му юмруци, докато вървеше към мен. Когато спря, гърдите му бяха точно срещу моите и дишането му беше учестено, но погледът му се смекчи и юмруците му се отпуснаха веднага след като видя сълзите ми.

- Селена..- прошепна и уви ръцете си около мен, притискайки ме. Заплаках по-силно и го ударих в гърдите.

- Ти си точно такъв какъвто всички те описват! Ти си чудовище! Защо го направи? Той не беше направил нищо нередно!- отново го ударих, но той само ме притисна повече към себе си и накрая се отказах, и продължих да плача в гърдите му.

- Шттт...- това е всичко, което каза. Поклатих глава, отдръпвайки се от него и избърсах сълзите си. Не знам дори защо плачех.

Може би, защото ме беше страх. Погледът на Джейсън можеше да изплаши и най-безстрашния човек тук. Не беше на себе си. Сякаш беше някое животно. Не спря, удряше възможно най-силно Дилън, а след това го остави в локва от собствената му кръв.

- Джейсън.

Изведнъж той се отдели от мен и погледнах нагоре, виждайки Дакота, приятеля му, да ни гледа странно и подозрително.

- Трябва да вървим. Сега.- Джейсън не възрази, вместо това погледна отново към мен, преди погледа му да се върне отново на Дакота.

- Тя може..

- Не.- Дакота каза, преди да хване ръката му и да тръгнат към изхода. Преглътнах трудно и тръгнах бавно след тях, виждайки как стигнаха до някаква кола.- Почти ни разкри, глупак такъв.- това е последното нещо, което каза Дакота, преди да се качи в колата, следван от Джейсън. Разкрити? Какво би трябвало да означава това? Излезнах от мислите си, когато Али ме дръпна за ръката.

- Боже мой, това беше толкова готино! Той преби Дилън.- извъртях очи. Типично.

- Защо да е било готино?- стоях и я гледах.

- Защото го направи от ревност. Дилън е женкар, така или иначе. Джейсън е толкова хлътнал по теб, че се надявах това да се случи. Двамата ще изглеждате толкова сладко заедно.

Игнорирах я и тръгнах към колата си. Тази вечер беше пълен провал.

Jason's POV

- Какво ти става?- чух Дакота отново да говори затова колко съм глупав, докато гледах през прозореца.- Колко глупав ставаш заради едно момиче, с което говориш от.. Колко? Седем дни?

- Месеца.- поправих го, но той отново продължи.

- Толкова си глупав! Можеше да се превърнеш точно там и всички щяха да разберат. Това ли искаш? Боже, та тя дори не е специална. Да, секси е..

- Красива!

- И да, може да е умна, но може и да е пълна курва.- това беше върха. Обърнах се към него и го хванах за врата.

- Мамка му, да не си посмял да говориш така за нея. Никога. Ясно? Ще ти откъсна главата и ще я набутам там, където слънце не огрява.- усетих как преглътна и кимна бавно.

Пуснах го и погледнах отново през прозореца, чувайки как се опитваше да нормализира дишането си. Знам, че беше прав, но Селена отново не ми излизаше от ума и усмивка се появи на устните ми. Може би започвах да я харесвам. Но само може би.