Werewolf Bad Boy

Here's to our family

Selena's POV

Измина седмица, откакто го видях. И ето ме сега, седнала на леглото, преглеждайки старите ни снимки. Изглеждахме толкова щастливи, което правеше това изтръпващо чувство 10 пъти по-лошо.

Защо изобщо избрах Джеремая, когато можех да имам някого толкова прекрасен като Джейсън?

Трябва да го видя.

Хванах се за стомаха и бавно се изправих. Взех ключовете си преди да слезна по стълбите, докато момчетата седяха и играеха видео игри.

- Какво правиш?- попита Джеремая, докато ме поглеждаше.

- Излизам. Имам нужда да изляза от тази къща.- измърморих и игнорирах виковете му да остана, докато излизах от къщата. Качих се в колата и погледнах надолу, виждайки колко голям е корема ми.

Мамка му, бременността е гадна.

Но си заслужава за семейството ми. Този мъник трябва да се роди всеки момент.

Възползвах се от времето и подкарах към новата му къща, усещайки, че ставам все по-нервна с минутите, които минаваха. Влязох в алеята и погледнах към къщата му. Само неговата кола беше на алеята, което означаваше, че може би новото му момиче е излезнало.

Излезнах от колата и се приближих към верандата преди да позвъня на звънеца и да си поема дълбоко въздух, докато отстъпвах леко. Отне му няколко секунди да отвори вратата и забелязах, че беше без риза, само с къси панталони, от които се подаваше колана на неговите Калвин. Очите му се заключиха с моите и объркване проблесна в тях.

- Селена..?- попита, а аз му дадох малка усмивка.

- Може ли да вляза?

Погледна ме за секунда преди да отстъпи от прага и да ми позволи да вляза. Снегът покриваше обувките ми затова бяха изключително хлъзгави и когато влязох вътре, стъпвайки на дървения под, се подхлъзнах и залитнах назад. Джейсън реагира бързо и ме хвана преди да падна, а аз бавно отворих очи отново след като ги бях присвила от страх.

- Хванах те.- прошепна и огледа чертите ми преди да прочисти гърлото си и да ми помогне да се изправя отново.

Върнах си отново баланса и въздъхнах като му благодарих, а той кимна и затвори входната врата.

- Виж, искам да поговор...

- Той добре ли е? Да не би да се е случило нещо с бебето ни?- попита, а аз поклатих глава.