Werewolf Bad Boy

My biggest regret is hurting you

Jason's POV

Изминаха шест месеца, откакто излязох от онази къща. Не съм се напивал или друсал от тогава. И честно, щастлив съм с жената, с която съм. Болеше ме отначало, знаейки, че Селена вече не ми принадлежи. Болеше ме да знам, че е искала брат ми през цялото време, но го преодолях. Определено ми отне време и не знам дали съм напълно излекуван, но знам, че с времето, ще се оправя.

Името й е Скарлет. Заедно сме от четири месеца и е лудост за мен, защото никога не съм си представял да обичам някого по начина, по който обичах Селена.

Скарлет знае много малко за това колко силно обичах Селена. Просто знаеше, че е избрала Джеремая пред мен.

Но днес е денят, в който щяхме да ги видим, защото въпреки чувствата ми към брат ми и Селена, тя носеше моето дете и исках да я проверя, за да се уверя, че всичко е наред.

- Скар! Готова ли си вече?- извиках, а тя изтича по стълбите, тананикайки си някаква песен, докато хващаше косата си като остави кичур, за да изглежда сякаш е паднал на лицето й.

- Почти.- каза и се приближи до шкафа. Взе портмонето си и банана преди да се приближи до мен и да целуне леко устните ми, карайки ме да се усмихна, докато й отвръщах нежно. Бавно се отдръпна и ми се усмихна.- Между другото добро утро.- каза, а аз се усмихнах леко, докато целувах челото й, след което излязохме през вратата.

- Добро утро, любов моя. Умствено се подготви за този ден, защото ти гарантирам, че няма да мине по план.

Тя се засмя, а аз й отворих вратата на колата.

- Защо го казваш?- попита и се плъзна в колата. Затворих вратата след нея преди да премина през снега и да вляза на шофьорското място.

- Все още не си срещала брат ми, скъпа.- погледнах я, виждайки, че трепереше и усилих температурата. Тъй като съм вълк, не усещах студ. Усетих, че имам прекалено много допълнителна топлина в тялото. Затова свалих палтото си и го сложих върху нея. Тя ми се усмихна и го хвана в ръцете си, за да може да се стопли.

- Благодаря. Просто не забравяй, че независимо какво казва или прави, не си струва да се ядосваш, става ли?

Кимнах й и излязох от алеята, докато се насочвах към къщата, в която не се бях връщал месеци наред.

Веднага щом стигнахме, стомахът ми се преобърна. Срещах се със Селена през изминалите шест месеца, но не и в къщата. И все пак дочух, че напоследък доста я боли и затова се съгласих да дойда този път.