Werewolf Bad Boy

Miss me?

Jason's POV

Докато се прибирах вкъщи, нещо ме караше да искам да крещя. Да плача. Да счупя всичко, което мога. Така и направих.

С поредения поглед към снимките ми с други жени, се изгубих. Усетих как очите ми станаха ярко жълти, а юмруците ми се свиха толкова силно, че ноктите ми се забиха в кожата, карайки кръв да потече. Зъбите ми започнаха да растат, докато вълкът ми се показваше. Извиках. Грабнах вазата пълна с цветя, които Селена беше сложила и ги хвърлих. Гледах как стъклото се разби и ударих стената. Когато не се счупи, я ударих отново, докато дупките не се изравниха със страните ми.

„Но не може, защото е мъртва."

Сърцето ми биеше по-бързо от всякога. Грабнах кухненските столове и ги хвърлих срещу стената, чувайки как дървото се разбива и счупва. Всичко, което беше там, сега беше на счупена купчина на пода. Усетих как гърдите ми се стягат, докато Анастасия се връщаше в съзнанието ми. Сърцето ми не оздравяваше. Споменът, че я загубих, наводни ума ми.

- Бих направила всичко за теб.- каза тя и ми даде една от нейните дръзки усмивки, които винаги правеше. Наведох се, за да я целуна, но с ъгълчето на окото ми видах как нечий фарове ни приближаваха бързо. Сякаш всичко беше на забавен кадър. Спомням си как я погледнах, а тя нямаше време да реагира преди тялото й да бъде изхвърлено през предното стъкло. Седалката ми се премести напред, заклещвайки крака ми, което ме накара да извикам от болка, тъй като беше захванат под таблото. Лицето ми се удари във волана, правейки голяма рана на лицето ми, а стъклото се стрелна към ръцете ми като части от него се забиха в кожата ми.

- Стейси!- извиках силно след нея. Използвайки цялата сила в тялото си, включително допълнителната, която получавах като вълк, се измъкнах. Кракът бавно оздравя и излязох колкото можах по-бързо от колата.

- Стейси! Стейси, мол...- спрях по средата на изречението, когато видях безжизненото й тяло върху колата. Очите й бяха широко отворени, а кръвта беше навсякъде. Сълзи закапаха от очите ми, докато тичах към нея и я хванах в ръцете си, плачейки повече, отколкото си мислех, че е възможно.

- Моля те, скъпа, моля те, не ме оставяй. Събуди се, Анастасия, трябва да се събудиш!

Но знаех, че си е отишла.

Завинаги.

Поставих юмруците си на стената, докато кръвта от кокалчетата ми я оцапваше. Отпуснах главата си и затворих очи, усещайки как сълзите се стичат по бузите ми.