Werewolf Bad Boy

I miss her

*Selena's POV*

- Какво, по дяволите?

Погледнах към Блейк раздразнено, а той постави пръста си върху устните си, показвайки ми, че трябва да съм тиха.

- Майната ти на теб и на тихите ти глупости.- отвърнах рязко и отдръпнах ръката си от хватката му.

Той извъртя очи и хвана отново ръката ми и ме вкара в изоставената кабина. Отидохме зад кабината без никой да ни види и се нацупи, обръщайки се, за да ме погледне.

- Колко наистина познаваш братята МакКен?

Присвих раздразнено очи и скръстих ръце.

- Достатъчно. Какво ти пука? И защо изобщо ме доведе тук?

- За да можем да поговорим. Какво знаеш? За семейството им? За тях?

- Не е нужно да ти казвам нищо.

Челюстта му се затегна, а погледът му изпрати тръпки по гърба ми. Ледено сините му очи изгубиха добротата, която притежаваха и вместо нея в момента показваха гняв.

- Отговори ми.- заяви студено, а аз преглътнах трудно и едва прошепнах:

- Джейсън не говори много за семейството си. Той е затворен, а това е чувствителна тема.

- Ясно. А какво знаеш за него и Джереми? Виждала ли си нещо подозрително около него? И малката му шибана банда, която го следва на всеки пет секунди?

Сега беше мой ред да го погледна.

- Остави момчетата на мира. Не са нищо друго освен мили към мен.

Той въздъхна и поклати глава, прибирайки ръцете си в джобовете.

- Не отговори на въпроса ми.

- Да, има нещо различно в тях, но не е голяма работа. Какво си намислил, Блейк?

Той извади нещо от джоба си и забелязах, че бяха снимки. Повдигнах вежда, когато ми ги подаде. Поколебах се, но бавно ги взех и тихо ахнах.

На всяка снимка Джейсън беше с някакво момиче.

На всяка снимка с различно момиче.

И ги целуваше всичките.

По-скоро ги чукаше, защото нямаха никакви дрехи.

Очите ми се напълниха със сълзи и вдигнах поглед към Блейк, виждайки, че горда усмивка се появи на лицето му.