Werewolf Bad Boy

Ready or not, here I come

*4 months later*

Selena's POV

- Добре, брой до тридесет и след това тръгвай да ме търсиш. И недей да мамиш.- казах и погледнах игриво към Кота, карайки го да повдигне ръце в знак, че се предава.

- Добре де, добре.

Бяхме сами в къщата, защото останалите момчета отидоха в магазина, за да купят онова, което те наричаха „бебешки неща". Джейсън настояваше да отиде сам, но момчетата тръгнаха с него, а Дакота реши да остане тук с мен, за да не бъда сама.

Затвори очите си и покри ушите си, след което започна да крещи числата, карайки ме да се засмея. Огледах къщата преди бързо да изтичам в кухнята и да отворя шкафа под мивката.

Може би ще се побера там.

Бързо пропълзях в него и затворих вратата тихо, точно когато стигна до тридесет.

- Готова или не, аз идвам!

Чух как стъпките му се приближаваха към мен и сложих ръка на устата си, за да не се засмея и да издам местоположението си.

Но след това чух звука на това как дървото на вратата се счупи.

- Какво, по дяволите?- измомъри Кота под носа си, а аз чух леко ръмжене, докато в стаята влизаха още стъпки.

- Не мърдай, Селена. Без значение какво, не казвай и не прави нищо.- прошепна Кота, а аз преглътнах силно и покрих устата си с ръка.

- О вижте бетата. Не си сам тук, нали? Къде е МакКен?

Кота се засмя леко.

- Вие сте идиоти. Той не е тук. Независимо от това, вече не сме в шибания престъпен живот. Трябва да си тръгвате.

Никога не съм виждала Кота наистина ядосан, но можех да чуя омразата в думите му.

- Трябва да има причина, за да си тук. Може би наглеждаш някого?

Следващите няколко звука, които чух, бяха ръмжене, тичане и счупване на кости. Кота изръмжа силно от болка и чух как падна на колене.

- За кого, по дяволите, работиш?- извика, а сълзи напълниха очите ми, когато чух изстрел, след който тялото му падна на пода. Затворих очи и останах колкото мога по-тиха.

- Излез, излез, където и да си, малка бета. Ще опитаме да сме внимателни с теб.

Стегнах челюстта си, докато те обикаляха къщата, търсейки ме. Подскочих, когато телефонът ми започна да вибрира и да издава силни звуци върху дървото на шкафа. Бързо го изкарах и видях името на Джейсън на екрана, което ме накара да отговоря бързо, въпреки че вече чувах стъпките на мъжете да се приближават. Знаех, че са чули телефона ми.