*Selena's POV*
Светлината, която блестеше в очите ми на следващия ден, ме събуди. Присвих очи, опитвайки да се приспособя към нея преди бавно да седна, усещайки, че ръката ми е притисната към нещо твърдо. Погледнах надолу, виждайки гърдите на Джейсън и се усмихнах, поглеждайки към спокойно спящото му лице. Лицето му изглеждаше отпуснато и за миг спокойно.
Може би това беше единствения път, в който беше спокоен. Преминал е през толкова много, че съня е неговата почивка от реалността.
Ръцете ми се придвижиха нагоре по гърдите му до бузите му, докато отново оглеждах чертите му. Усмихнах се леко и се наведох, целувайки леко устните му и за моя изненада, той отвърна.
Малкото копеле беше будно през цялото време.
Но като че ли тази целувка беше различна. Беше повече... агресивна по някакъв начин. Не беше хубава сутрешна целувка. По-скоро беше като „нека те чукам безчувствено" целувка.
Усмихнах се срещу устните му и бавно се отдръпнах, поглеждайки го.
- Добро утро...- казах и замръзнах, когато отвори очите си.
- Добро утро, любима.- гласът му отекна в ушите ми, докато се взирах в ледено сините му очи. Самодоволна усмивка се разпростря на лицето му, а аз бързо скочих от леглото.
- Селена...- каза загрижено, а аз поклатих глава.
- Това беше грешка. Аз...
- Селена.- каза отново той, а аз свих вежди, когато Джеремая започна да избледнява.
- Селена!- изправих се в леглото и се озовах лице в лице с Джейсън. Дишането ми беше по-бързо от нормалното, а ръцете ми трепереха.
- Скъпа...- очите му изглеждаха загрижени, докато сядаше до мен на леглото и поставяше ръката си на бузата ми.
- Хей, какво има? Искаш ли да поговорим?
Бързо поклатих глава и станах от леглото, въздишайки.
- Просто кошмар, това е всичко...- погледнах го, а той ми даде слаба успокояваща усмивка и кимна.
- Е значи всички ще отидем в увеселителния парк днес. Панаирът е в града и ще отидем, за да може да бъдем нормални поне веднъж.
Усмихнах се на идеята за увеселителния парк. Това означава, че ще има хубава храна и увеселителни влакчета.
ESTÁS LEYENDO
Werewolf Bad Boy
Fanfic"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!
