Werewolf Bad Boy

Homecoming

Jason's POV

Минаха две седмици. И най-накрая осъзнах, че дразнех Сeлена, заради факта, че всъщност я харесвах. Радвах се, когато се ядосваше. Радвах се почти толкова, колкото когато плашех децата на Хелоуин.

-МакКен.

Обърнах се и видях Али, най-добрата приятелка на Селена, да върви към мен. Някои от вас сигурно си мислят, че сме еднакви, но е точно обратното. Обичах да ядосвам Селена, а какво можеше да я ядоса повече от това, че говоря с най-добрата ѝ приятелка?

-Какво?

-Балът е следващия месец.

-И..?

-И? Няма ли да ме поканиш?

-Не ходя на училищни събития, а и ако отида, ще е с някой друг.- ръцете й бяха на бедрата й.

-Отиваме.

-Не.

-Отиваме.

-Не, по дяволите.

Преди да е успяла да каже нещо, Селена се приближи зад нея.

- Али, какво правиш?

-Нищо, да вървим.- гледах как се обърнаха и си тръгнаха. Преди да отместя погледа си, Селена се обърна и ми се усмихна, преди да влезе в стаята, карайки сърцето ми да забие по-бързо. Точно от това се притеснявах. Но определено нямаше да ходя на глупавите танци.

***

Седях на малката неудобна маса и оправях смокинга си, докато всички останали танцуваха с партньорите си. Проверих за последно часа, преди да видя една блондинка и да я попитам в последната секунда.

- Един танц?- попитах без вълнение в гласа, а тя само поклати глава, продължавайки да гледа в телефона си.

Въздъхнах и станах за първи път тази вечер, оглеждайки се наоколо. Спрях веднага щом видях червената й рокля, перфектно накъдрената й черна коса и огромната й усмивка, докато танцуваше с приятелите си. Усмихнах се леко и разбутах хората около мен, опитвайки се да стигна до нея. Точно когато щях да хвана ръката й, Дилън - един от по-малките в училището, се наведе и я целуна. Отстъпих назад, гледайки как тя увива ръцете си около врата му и отвръща на целувката. Почувствах се наранен, но секунда след това се ядосах. По инстинкт му се нахвърлих и преди да се усетя, Дилън вече лежеше на пода в локва кръв.