3RD Person POV
Джейсън и останалите момчета изтичаха в къщата възможно по-бързо. Трескаво оглеждаха за Селена, но Джейсън видя Дакота и падна до най-добрия си приятел.
- Кота.- прошепна тихо и погледна към куршума в главата му. Стисна силно очите си и се подготви психически за това, което щеше да направи.
Ноктите му пораснаха и бързо изкара куршума от главата на Дакота, гледайки как кожата започна да зараства.
В края на краищата, единствения начин да убиеш върколак е като му изтръгнеш сърцето.
Докато момчетата претърсваха къщата за някакъв знак от любимия им приятел, не откриваха нищо.
- Джейсън!
Всички се втурнаха в кухнята и го видяха коленичил до Дакота. Настронието на групата момчета бързо угасна, докато всички коленичиха до приятеля си.
- Ще се оправи. Който и да е нахлул, не знае как да убива вълк.- каза Джейсън и погледна към сребърния куршум с отвращение.
- Излезнали са от митовете.
Момчетата въздъхнаха от облекчение, но след това осъзнаха, че трябва да кажат на лидера си, че половинката му е изчезнала, но преди да имат тази възможност, Кота се изправи, поемайки си въздух преди да погледне към шкафа, където Селена се криеше.
- Не... не, отвлекли са я!
- Кои?- попита Люк, а очите на Дакота засветиха в ярко жълто, докато се изправяше ядосано и изръмжа силно, карайки останалите момчета да отстъпят в шок.
Дакота никога не е бил толкова ядосан.
- Вампири.
***
Междувременно Селена беше инжектирана с вълче биле, което гореше във вените й. Изминаха часове, а непрекъснатото мъчение не спираше. Вампирите продължаваха да искат информация, за която тя нямаше отговори.
- Нека те попитам нещо, Селена. Колко силно искаш да си човек?
Сънливите й очи се заключиха с тези на Танър, докато усещаше как тялото й отслабваше все повече и повече.
- Ти си прасе.- каза тя, но излезе като шепот. Помъчи се да задържи очите си отворени заради количеството кръв, което беше загубила. Тялото й беше в рани и множество натъртвания, но както й беше обещано, не вредяха на бебето й.
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!