Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

13 Глава

Днес беше денят, денят в който ще разбера всичко. Ще се изяснят много неща. Ще разбера какво толкова баща ми крие от мен.

След като станах и извърших всички процедури, вече бях готова. Слезнах долу и отидох в кухнята. Вътре беше майка ми, която правеше палачинки за закуска.

- Добро утро мила

- Добро утро мама

- Заповядай

Каза и ми подаде една чиния. Нахраних се и се качих в стаята си. Погледнах към часовника и видях че имам още две часа до срещата.
Тъкмо щях да изляза от стаята, когато телефона ми извибрира.
Погледнах го и видях че имам съобщение от Камерън.

Кам: Промяна в плана принцесо, имаш половин час да дойдеш или нещо много лошо ще се случи на семейството ти

Кира: Няма да мога да дойда за толкова малко време

Кам: Тогава не губи повече време и тръгвай, часовника тиктака

Без да мисля много тръгнах. Тъкмо излизах от вкъщи и майка ми ме викна. Не е обърнах внимание, а направо излезнах. Хванах си едно такси и му казах адреса.

Вече бях на края в града, а до склада оставаше още малко. Погледна часовника и видях че закъснявам вече с десет минути. Казах на шофьора да кара по-бързо.

Вече бях там. Платих на шофьора и тръгнах към склада. Приближих се и видях че няма никой. Изведнъж чух някакъв шум зад мен. Обърнах се и видях, че вратите на склада бяха широко отворени. Влезнах вътре в склада и нямаше никой.

Тръгнах да излизам и чух стъпки, зад себе си. Обърнах се и видях двама мъже който идваха към мен. Тръгнах да бягам, но единият беше по-бърз и ме хвана. Запуши ми устата и ми върза ръцете.

Излезнах ме от склада и ме вкараха внякакъв джип. Тръгнах ле и аз нее знам на къде. В момента бях в шок. Какво ставаше по дяволите. Дакато си разсъждавах и не мислех трезво, чух единият от мъжете да говори по телефона.

- Да, шефе тя беше сама...да нямаше никой друг с нея....сега пътуваме и скоро ще дойдем....добре няма да е правим нищо...

След доста дълго пътуване най накрая спрях ме. Човека който седеше и ме пазеше, ми направи знак да сляза. Аз го послушах защото не исках да имам неприятности. Слезнах и през мен се откри гледка, която беше потресаваща.

Пред мен имаше нещо подобно на изоставена лудница и фабрика която все едно беше излязла от филм на ужасите. Тръгнах ме към входа, а мен с свято изминала крачка ме побиваха все повече тръпки. Единственото нещо което липсваше в тази така хубаво картинка, беше че нямаше луд шапкар който да ти изкочи от някаде с някой трион.

Кам влязох ме в склада на ужасите, аз останах направо изумена. В вън беше толкова страшно, че чак ме побиваха тръпки до мозъка на костите ми, а вътре беше като палат. По средата имаше голям полилей, а от страни два дивана и до тях по една масичка. По навътре имаше и една билярдна маса, а до нея бар с най-различни видове алкохол.

Поне това успях да видя, преди да ме вкарат в някакво стая. Махнаха ми тиксото от устата и ми отвързаха ръцете. Огледах стаята в коята бях и видях че имаше само една маса и малък диван.

Незнам вече колко часа седях в тази стая, но вече не издържам. От часове никой не идва. А към сигурна че родителите ми вече се побъркват от притеснение. И съм сто процента учедена че това е работа на Камерън.

Защо ми трябваше да се забърквам в тази нещо, но проклетото ми любопитство наделя. Ако бях посрещала татко сега нямаше да се намирам в тази ситуация. И вече съм напълно сигурна че ще си изгния тук.

Ето я и новата глава.
Съжалявам ако има грешки, не нарочно.
Дайте мнение и ако ви харесва натиснете ☆.