Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

44 Глава (2)

За Кира не беше лесно да се върне в миналото, да си спомни за старата любов, да усети чувството от загубата на любимия я караше да страда отново. Не знаеше къде е, с кой е, кой бяха тези хора. Но знаеше че, миналото се връща по-бързо отколкото си беше тръгнало.

Гледната точка на Кира

Това беше шега, нямаше как да е истина. Нямаше как всичко да се случва пак, и като развалена лента да се повтаря все едно и също. Тези хора ме държаха против волята ми тук. Още по-лошото е че, се опитват да ми докарат нервен пристъп. От както съм тук, искачат хора, моменти, събития, случки, факти от миналото което не предвижда нищо добро. И по дяволите, не спират да говорят за Камерън, нямат това право. Знам че той за мен вече е минало, но те говорят така всякаш е жив. Няма как да е жив, с oчите си видях как той умря. Той умря в ръцете ми.

От както съм тук само ми задават въпроси, и с всеки следващ въпросите стават по-странни и по-странни. Окей, тези хора явно не са добре. Защо подявите ще ме питат какво съм яла ония ден, или кога последно се сетих за покойния ми годеник. Само да се измъкна, ще осъдят всички тук за психически тормоз. Това не беше нормално.

Не знам защо, но мястото на което се намирах ми беше много познато. Имах чувството че и преди съм идвала тук. Но не мога да се сетя, всякаш ума ми блокира спомена, може би е защитна реакция от моя страна. Не искам да изпадна в някаква кризисна ситуация и пак да стана психически нестабилна. Затова не искам да си спомням нищо, миналото е затворена страница за мен, но тези уранготани тук са решили да ме докарат до тотално изперкване.

- Кога ще ме пуснете - провикнах се леко, за да може някой да ме чуе.

Никакъв отговор. Тези глухи ли са, нями ли са. Откачалки.

- На вас говоря бе, уранготани такива - и пак никой не ми отговори.

Добре тези наистина са много зле. Ако не бях завързана за този проклет стол досега да има вече поне три трупа.

- Явно ще се седи тук - казах сама на себе си, и се настаних малко по-удобно на стола.

Гледната точка на Джъстин

Значи, от вече два часа висим пред тези складове, но имам чувството че скоро няма да влезем вътре. Та те се охраняват по-добре и от белия дом. Ако искам да вляза трябва да имам цяла флотилия зад гърба си. Но нищо няма да ме спре да помогна на Кира. Тя трябва да разбере истината и да живее нормално живота си.