Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

22 Глава

Бях в стая, в моята стая. Но какво правех тук, нали катестрофата и таксито. Огледах се около мен. Всичко беше избледняло, а аз бях облечена с бяла рокля. Излезнах от стаята и тръгнах надолу по стълбите. Аз си бях вкъщи, но как. Да не би да съм мъртва и да съм в рая или и аз нещо се бъркам и не помня.

Слезнах по сълбите и отидох в хола. И там на дивана бяха седнали мама и татко. Затичах се към тях, но точно когато бях до тях те изчезнаха. Обърнах се и те бяха зад мен. Тръгнах пак към тях но те пак изчезнаха. Ако съм мъртва това е най-голямото мъчение на света.

След малко те пак се появиха, татко дойде до мен. Погледнах го по отблизо. Той целят беше бял, все едно целият беше покрит с брашно. Посегнах към него, но не можех да го докосна, ръката ми мина през него.

- Мила, ти си силна, ще се справиш

- Татко, какво става, вие нали не сте мъртви...

Вече плачех, това не може да е вярно.

- Мила, ние с майка ти много те обичаме, искаме да го знаеш

*****************

И изведнъж всичко изчезна. Отворих бавно очите си, премигах няколко пъти за да свикна с светлината. Огледах се, бях в болнична стая, а по мен бяха закачени всякакви видове апарати. Та аз бях в болница. Но нещото което ме плашеше беше това че току що разбрах че родителите ми са мъртви. Без да се осъзная вече плачех. Не може да са мъртви. Какво ще правя без тях.

Направих един много жалък опит да стана, но не можех. Чак сега започнах да усещам болка. Цялото ми тяло ме болеше. Не можех да помръдна.

Погледнах към вратата през която така ща влизаше доктор. Той дойде до мен и ме погледна с една голяма усмивка.

- Вие се събудихте

- Да, но какво е станало

- Не помните ли

- Помня само как катастрофирах и загубих съзнание, от там нататък всичко ми се губи

- Госпожице, вие бяхте в кома две седмици

- Моля, къде да родителите ми

- Родитите ви до колкото разбрах да мъртви, но тук е приятелят ви

Не може, те найстина са мъртви. Чакай малко доктора каза приятелят ми. Но аз нямам приятел.

- Ако искате може да го извикам, сигурно искате да го видите, както и той вас

- Добре

Доктора излезе, а след него влезе самият Камерън Далас в цялата си прелест. Погледнах го с най-злобният поглед с който мога да гледам някой който мразя от дъното на душата си.

Ето я главата. 411 думи, това си е жив рекод за мен, като се имам на предвид колко къси глави пиша.😊

В тази глава вложих изключително много чувства, и се надявам да ви е харесало.😁❤

И какво мислите че ще стане?¿?
Камерън се е представил за приятел на Кира, това как ви звучи.😅
А според вас кой е убил родителите на Кира.😃🌸