Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

50 Глава (2)

Гледната точка на Джъстин

Вътре от къщата се чу изтрел. Камерън ме погледна уплашено. Отидох до вратата и се опитах да я отворя, но беше заключена. Почнах да викам името на Кира, с надеждата да ми отговори. Но не, беше толкова тихо, че чак беше зловещо. Камерън ми каза да се дръпна и той разби вратата с крак. Отворих ме вратата и гледката вътре беше ужасна. Тялото на Кира лежеше безжизнено на земята, а в ръката си държеше пистолета. Изглеждаше все едно беше заспала с отворени очи, а от сърцето се изливаха червени на цвят сълзи.

И двамата с Камерън не можехме да помръднем. Бяхме стъписани. Най-малко от всичко точно това очаквах ме да се случи. Не знаехме какво да правим в този момент. Бяхме като статуи. Не можехме да проговорим. В гърлото ми беше заседнала някаква буца, която не ми позволяваше да обеля а дума. А очите ми гледаха само нея. Нейното безжизнено мъртво тяло. И по-дяволете току що осъзнавам че загубих всичко. Всичко което съм искал сега вече е загубено завинаги.

Гледната точка на Камерън

Тялото и седеше на студения под, мъртво. А така хубавите и очи все още бяха отворени. Пристъпих една крачка напред, клекнах до безжизнено ѝ тяло и затворих очите ѝ. Нека поне почива в мир, тя го заслужава. Тя заслужава да живее, но вече е твърде късно за всичко. И аз и Джъстин сме виновни, а двамата сме отговорни за нейната смърт.

Станах и тръгнах към вратата, преди да изляза се обърнах към Джъстин, който седеше все още на същото място. Не смееше да помръдне, въждам в очите му страданието и болката.

- Нека се помирим до тук, от тук на татък всеки по пътя си, и последната ни среща ще е на погребението ѝ - казах като излезнах от къщата и тръгнах към колата.

Щом се качих, оставих една мимолетна сълза да падне от окото ми. Не мога да излъжа че не ме боли и, че не ми гадно. Не заслужаваше да умре, не трябва да допускаме това да се случи, но щом е станало, значи е трябвало да се случи.

Запалих двигателя на колата и тръгнах, сега трябва да намеря Бриджит. Не искам нещо да се случи и с нея, няма да мога да понеса още един човек когото обичам да умре.

------1 седмица по-късно------

Една седмица мина от смърта на Кира. Днес беше погребението ѝ. Почти никой не дойде за церемонията. Но Кира душевно искаше само един човек да отиде. Джъстин отиде първи и си тръгват последен от гроба ѝ. През тази изминала седмица не спря да се обвинява за смърта. Знаеше че той е виновен затова че тя се самоуби. Той не искаше да повярва че тя е мъртва. Където и да беше в далечината виждаше само нейния образ. Постоянно чуваше нейния глас. Тя му липсваше, липсваше му много. Той не може да си представи живота си нататък без нея, мислеше си че няма живот. Но ще мине време и болката му ще отмине малко, по-малко и накрая ще продължи живота си нататък.

~

Всички ще помнят Кира, никой няма да я забрави, особено тези който и причиниха най-много болка. Всеки който я познава ще помни нейната история. Историята на едно момиче. Момиче което до последно търпя ударите които съдбата и нанасяше, и накрая просто реше че най-доброто решение е да започне нов живот, на чисто, без болка, без тъга. Нов живот не на земята ами някъде другаде, някъде далеч.

Край

Нова и последна глава е тук.🎉 Дългоочакваният край дойде.🎉
Ако ви е харесала главата гласувайте.
Дайте мнение за главата и за книга като цяло.
Ще се радвам да прочета какво мислите.
Това е последната авторска бележка за тази книга. 😭💔
С нея искам да благодаря на всички които следяха книгата.
Искрено благодаря на всички за коментарите и за това че гласувахте.💖💖💖