Днес беше проклетото събиране. Щях да отида с чичо и да се отърва от всичко. И ако всичко мине по начина по който каза чичо, след това заминавам при леля.
Тъкмо реших да изляза да се поразходя малко, когато видях познато лице на входа на сградата в която беше един от офисите на татко и чичо. Огледах го добре, беше момче и ми беше страшно познато. И чак сега се сетих. Докато бях при Камерън той ме запозна с неговите хора. Той беше един от тях.
Явно се беше осетил че го гледам и също погледна към мен. Със скоросна на светлината се скрих зад една стена близо до асансьора. Погледнах пак, за да вида дали още гледа към моята посока. Но за свое очудване него го нямаше.
Без да мисля много се качих в асансьора и натиснах копчето за десетия етаж. Асансьорът тръгна да се изкачва нагоре. Погледнах към малкото мониторче и видях че подминавах етажа на който исках да се кача. Изпаднах в паника и започнах да натискам паник бутона. Изведнъж асансьорът спря на тринайсета етаж, но вратите не се отвориха.
***********
Вече седя от повече от половин час в този скапан асансьор и никой не идва. Започнах да се отчайвам напълно, че някой ще се сети за мен. Затворих очи и зачаках спасението, ако въобще и решила да дойде при мен.
Изведнъж нечий глас ме изкара от мислите ми, затова как никой не се сеща за мен.
- Правиш се на смела и скачаш от прозорци, а не можеш да издържиш и половин час в асансьора, колко жалка си, че въобще си помисли че можеш да избягаш от мен Кира
Отворих очи и станах на крака като попарена. И пред мен стоеше Камерън в цялата си прест и жестокост. Не е истина, не може да е истина. От този човек няма отърване.
- Как ме намери
- Да кажем че не беше трудно
Каза и се приближи до мен. Много близо, беше опасно близо до мен. Пред лицето ми беше паднал кичур коса, а той го премести нежно зад ухото ми. При допира ми с кожата му настръхват. Една вълна от електричество обхвана цялото ми тяло. Приближи се още и вече беше на сантиметри от усните ми. Тъкмо се помислих че ще ме целуне, когато чух как превключвател на пистолет изщтрака. Погледнах надолу и видях че беше насочил пистолет към едвото ми бедро. И за части от секундта той дръпна спусъка. Но не ве осетих болка, нещо не осетих.
- Не е зареден Кира, бъди спокойна няма да те застрелям............все още
Ето я и главата.😊
Дано да ви е било интересна. 😁🌸
Дайте мнение.😅
Много съжалявам ако има грешки не е нарочно.☺
Посвещавам тази глава специално на: nelinaay и Tessa_From_After 😊❤
YOU ARE READING
Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]
Teen FictionСлед него, мислех че съм изгубила смисъла на живота, но като ангел в обвивката на дявол се появи човека който никога няма да забравя. - 2 S. 01.01.2017 г. 1# teen fiction 17.02.2017 г. 1# teen fiction 04.10.2...