Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

36 Глава (2)

На следващия ден се събудих от звънеца на врата. Лениво станах и се замъкнах до врата. Отворих и през мен седеше Емили, а на лицето и имаше двадесет и четири каратово усмивка.

- Добро утро Кира

- Добро да е - казах едвам едвам, та аз все още не можех да се отваря очите хубаво - какво те води на съм

- Раян те моли да ме гредаш, защото с Джъстин имат работа - каза тихичко.

- Добре, но моля говори по-силно, защото не те чувам - казах и й направих път да мине.

- Сядай, след малко идвам

Влезнах в стаята и свалих пижамана. Извадих клин и блуза и ги облякох. Среших и вързоп косата си. Вече бях готова и се върнах при Емили в хола.

- Е гладнали си - попитах я, а ти кимна отрицателно.

- Добре какво ти се прави - зададох следвашия въпрос, на който да се надяваме да получа отговор, а не кимване.

- Хайде, да отидем в мола - предложи.

- Добре - казах - Хайде ставай

Подканих я. Тя стана и излезнах ме. Качихме се на таксито и потеглихме към мола.

Не след дълго бяхме там, платих на шофьора и тръгнахме към входа. Влезнахме и почнахме да обикаляме. Както аз ме казвам, обикаляме като мухи без глави, но това няма значение.

Гледната точка на...

Тъкмо кацнахме в Лондон и още от слизането от самолета ме затрупаха с покани за банкети.

До мен дойде едно момче, сигурно беше на не повече от осемнайсет.

- Здравейте, господин Брокс, може ли да ви помоля за нещо - попита доста учтиво, аз на неговата възраст нямах такива обноски.

- Добре, но гледай да не ми загубиш времето

- Пращаме Дъстин Бийбър, иска да се видите каза че има нещо което искате много.....

Съжалявам ако има грешки.