Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

43 Глава (2)

Гледната точка на Джъстин

Преди точно един час кацнах в Калифорния и толкова спомени ме връхлетяха. Но не бях тук да си припомням стари спомени е хубави моменти. Бях тук с цел. Трябваше да намеря и помогна на Кира. И да изкарам един мъртвец от гроба, стига вече някой да не го е изкарал, че тогава става трудно и ще трябва да се правя на детектив.

Аз, Раян и един мой много добър приятел, ако така мога да го нарека седяхме пред гробищата. Аз и Раян държахме две лупати, а моят добър приятел просто си седеше.

- Някой от вас двамата нямали вече да махне тези белезници - русокосия гей се обади.

- Тейлър, аз не възнамерявам да ги махам, като гледам и Раян няма особено желание...

- Невъзможни сте..- едвам продума изрусената маймуна до мен.

Влезнахме вътре в гробището и се запътихме към гроба на Камерън. За богат човек като него очаквах много по-хубав гроб. Това пред мен не приличаше на място на което е погребан човек. Така наречения гроб представляваше една забита дървена треска на която с перманентен маркер беше написано "R.I.P. Cameron".

- За човек като Камерън, очаквах нещо по така..- обади се зад мен Раян.

- Ако трябва да бъда честен и аз...

- Аз пък мислех че ще е по-зле - Тейлър изтъкна своето мнение, което привлече вниманието ми.

- Какво искаш да кажеш...

- Бях на погребението, беше нещо страшно, тук беше пълно с хора, мафиоти, полиция...и под полиция имам предвид корумпирани ченгета, щяха да се избият един друг...тогава дори тази дървена треска я нямаше, след погребението дойде някакво момиче, бяха останали няколко човека който не бяха близо до така наречения гроб, аз бях малко по-близо и чух как това момиче благодареше на свещенника, не разбрах за какво, но беше много щастлива...

- Почти нищо не разбрах от това което ни разказа - Раян почна да мрънка.

- Аз пък разбрах много добре какво ни каза току що...

- На кратко, сега да тръгнете да копете няма да намерите нищо, няма ковчег, няма и тяло, много е просто Раян - русокосия обясни на тъпият ми приятел.

- Тръгваме..

Казах и тръгнах към колата. Качихме се и тръгнах към старата къща на родителите на Кира.

- Аз мисля че се сещам къде отиваме, и ти казвам по-добре да не ходим там, Кира не е там..сигурен съм..- измъкна набързо Тейлър.

- Раян махни му белезниците, тогава предложи къде да отидем...

- Има едни складове извън града, първата среща на Камерън и Кира беше там, по-вероятно е да е там, много малко хора знаят за това място, шанса да е там е по-голям...

- Казваш че малко хора знаят, ами ти откъде знаеш..- попита Раян.

- Познавах Кира, познавах и Камерън, знам много неща за тях...

Тейлър се натъжи. Много ми е интересно какво знае и защо го е толкова грижа за Кира. Все пак щом пристигнах в Калифорния той веднага се свърза с мен и аз го заключиха като заложник, но се оказа че може да ми помогне доста. Пътувахме към тези складове, не знам какво ни очаква там, но дано намерим Кира колкото се може по-бързо. Имам предчуствие че предстои нещо голямо. И ме страх даже да си представя какво предстои.

Ходим по стъпките от миналото, но не знаем къде ще стигнем в бъдещето.

Ето я и новата глава, дано ви хареса. Много ще се радвам ако дадете някакво мнение, така ще ме мотивирате да пиша по-често. Не ми харесва как се получи главата, но здраве да е хд. 😅💕