Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

48 Глава (2)

Гледната точка на Джъстин

С Раян пътуваме към една от къщите на един познат. В багажника возим бременна жена, и за капак на всичко обмисля план за убийство. Зарязах Кира в тях след бруталния скандал с който тя каза че не иска да ме вижда повече. Всичко това се случи защото ѝ казах че Камерън е пропаднал курвар. Не мога да разбера, още ли го обича или го мрази. Едно казва, друго прави. Но тя не разбира че до нея има човек който я обича наистина и с постъпките си го наранява.

Раян спря пред къщата. Джейк каза че тук не е стъпвала жива душа от поне близо 3 години. Идеалното скривалище за бременната годеница на Камерън.

С Раян слязохме от колата, аз отидох и отворих багажника. Добре че и бяхме запушили устата, иначе всички в радиус от 50 километра щяха да разберат че държим заложник. С Раян я извадихме внимателно от колата, все пак беше бременна. Хванах я и я поведох към вратата. Влязохме вътре и я сложих да седне на дивана. Излезнах от къщата и заключих вратата.

- Раян извикай Бен и Касандра да пазят тук - казах вървейки към него, а той само кимна в отговор.

Качихме се в колата, сега трябва просто да чакаме. Какъв по-хубав подарък от този, да отръвеш младоженеца от годеницата му или обратното.

Гледната точка на Кира

Седях и плачех. Защо ли плачех. Може би защото за втори път ще загубя някого когото обичам. И този път пак ще е по мая вина. Чак сега осъзнавам че отпратих човека когото досега не смеех да призная пред себе си, че обичам. Искам да умра, защото съм такава глупачка. Искам Джъстин до мен, без него е някак си празно.

Толкова бях потънала в плач, че не разбрах че по вратата се тропа. Кой подяволите е това, така удря по вратата че имам чувството че всеки момент ще се изкърти от пантите. Отидох да вратата и я отворих. Веднагически затворих вратата, щом видях кой я отвън. Камерън продължи да удря, а аз пак я отворих.

- Махай се - изкрещях в лицето му.

Той обаче не ме послуша и влезе вътре без дори и да попита. Почна вика името на Джъстин като откачил. Личеше си че беше бесен. Отидох до него и го бутнах.

- Какво си мислиш че правиш, с какво право нахлуваш в къщата ми, махай се веднага - извиках.

- Къде и Джъстин, Кира - беше червен, още малко и главата му щеше да гръмне.

- Не знам къде е, и да знаех нямаше да ти кажа..

- Значи и ти си замесена, всичко ми стана ясно - изсмя се - ..веднага ми кажи къде копелето е завел Бриджит, ако поне малко имаш съвест ще ми кажеш, подяволите тя е бременна Кира, вие не сте добре...

- Коя подяволите е Бриджит, данеби да е приятелка на Джъстин, подяволите той пак ме е излъгал - почнах да викам като истеричка, отново.

- Да пази Господ не е, Кира тя е годеницата ми...- вметна той, и като чели камък ми падна от сърцето.

- Ако искаш ми вярвай, нямам представа къде е тя..- не вярвах че Джъстин ще стигне чак до там.

- Вярвам ти, моля те, ако разбереш нещо кажа ми...- в очите му си личеше че я обича, и че се тревожи за нея. Помня кога и мен ме гледаше така, аз само кимнах в отговор.

Без да казва нищо излезе от къщата. Последвах примера му, и излязох. Отпред беше колата на Раян, качих се в нея и я запалих. Звъннах на Джъстин и на Раян, но нито единият от тях не ми вдигна. Знам точно къде са, или поне къде е Бриджит. Запалих колата и тръгнах, дано нещо не ѝ се е случило.

Новата глава е тук, дано да ви хареса. Ако ви е харесала гласувайте и дайте някакво мнение. Искам да ви кажа че финала на книгата наближава.☺💕