Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

47 Глава (2)

Гледната точка на Кира

Събудих се от звъненето на звънеца. Размърдах се леко и отворих очи. На вратата още продължаваше да се звъни, затова станах и тръгнах към нея. Отворих и пред мен седеше някакъв човек.

- Здравейте, с какво мога да ви помогна..- все пак бях учтива, нищо че ме събуди.

- Нали Вие сте Кира - попита с надежда човека срещу мен, аз само кимнах в отговор, като го подканих да продължи да говори - ..казаха ми да ви предам това...

Подаде ми един плик. Кой подяволите ще иска да ми даде писмо в 7 сутринта. Взех го и благодарих на човека, като го изпратих да си върви.

Влезнах и седнах на дивана. Джъстин явно го нямаше, нито пък Раян. Колко хубаво, съвсем сама сам. Най-много да почна да си говоря сама. Но сега нека върна мисленето си върху писмото.

Отворих го, и да призная ме беше страх да го разгъна. Не знам защо, но мисля че няма да доведе до нищо хубаво. Но ако се замисля накъде по-зле от сега.

Разтворих листа хартия и почнах да го чета. Или някой се прави бъзици, или ще има 3 световна много скоро. Но по вероятно и някои хора да нямат срам. Защо подяволите ми пращат Вип покана за сватбата на Камерън. Та той ще се жени, наистина перфектно. Това изби тотално рибата. Не отдавна и аз щях да си жена за него, но явно той е решил да си продължи живота. Нищо не мога да направя, той е решил да продължи живота си, но не с мен, а с друга.

Вдишах дълбоко, и се опитах да асимилира това което прочетох току що. Трябва да говоря с Джъстин, той поне може да ми помогне по някакъв начин. Взех телефона и набрах номера му. Дава свободно, чакам с вдигне, но това така ѝ не стана.

Гледната точка на Камерън

Зак се върна, каза ми че е дал поканата на Кира. Сега сигурно Джъстин се побърква. Но ми е жал за Кира, мразя да я наранявам. Но зажалост умразата ми към Джъстин е по-голяма от любовта ми към Кира. Чувствата ми към нея с времето почнаха да избеляват, обичам я но не като човек с който ще прекарам живота си. Ще я защитавам, ще ѝ помагам, но дотам. Няма как да съм с нея пак, но и не искам. Не след дълго ще ми се роди дете, обичам и майка му. Щастлив съм сега, и преди бях, но вече е минало. Трябва да гледам напред, няма да се връщам назад в миналото.

Гледната точка на Джъстин

Влезнах през вратата и видях Кира седяща на дивана. В ръцете си държеше някакъв лист. Така го гледаше, че все едно беше хипнотизирана от него. Приближих се до нея, а тя дори не усети че съм тук.

- Кира, какво става - никакъв отговор, леко я побутнах - какво ти е..- попитах я загрижено, като седнах до нея.

Тя само ме погледна и ми подаде листа. Взех го и почнах да го чета. След като свърших не знаех какво да кажа. Знаех че Камерън ще се жени, но плана ми беше Кира да не разбира тази подробност. А той тъпака взел че ѝ пратил даже и покана. Погледнах към нея, не плачеше, но си личеше че не ѝ е приятно. Придърпах я към себе си, и просто я прегърнах.

- Джъстин, той не ме обича, продължил е напред - каза тихо - толкова време страдах за него, а той си е живял живота...

- Обещавам ти, ще си плати за всичко...- тя се отдели от мен, и ме погледна в очите.

В нейните се четеше толкова надежда. Тя го мразеше, усещах го. Ще го съсипа, ще разбере как е страдала Кира. Ще усети болката и два пъти по-силно, и накрая сам ще поиска да умре.