Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

24 Глава

Гледната точка на Камерън

Днес беше исписването на Кира. Вече от цял час седя пред кабинета на доктора и чакам да дойде да ми даде документите за изписването й. И най-накрая плешивият доктор излезна.

- Вие ли сте Камерън

- Да

- Моля, заповядайте

Влезнахме в кабината и той започна да ми обяснява за здравословното състояние на Кира. Как трябва да се грижи за нея и други глупости. След като ми обясни всичко излезнах ме и тръгнахме към стаята й.

Отворихме врата и влезнахме вътре. Но за наша изненада стаята беше празна. Огледах я пак, но не Кира и нямаше. Хванах доктора на яката и го притиснах в стената.

- КЪДЕ Е КИРА

- Незнам-каза и се обърна към сестрата- Сестра къде е момичето от тази стая

- Незнам, но преди пет минути беше тук, незнам къде е...

- Докторе ако ви е мил живота ще намерите Кира и ще я доведете, РАЗБРАХТЕ ЛИ

- Да, сестра наредете да претърсят цялата болница

Излезнах от стаята и тръгнах към изхода на болницата. Но преди това казах на един от хората ми да стой тук и ако я намерят да ми се обади. Излезнах и отидох на паркинга.

Гледната точка на Кира

Докато чаках Камерън да дойде, две момичета влязоха в стаята. Погледнах ги, с уплашен поглед.
Едната дойде до мен.

- Хей, ти ли си Кира

- Да кой сте вие

- Аз съм Мона, а това там е Линда и ако искаш да се спасиш от Далас и да отмъстиш за родителите си ела с нас

Седях и ти гледах като гръмната. Току що две съвсем непознати момичета дойдоха и ми предложиха спасение. И можеби ще направя една от най-големите си грешки ако не приема. Все пак ще съм далече от Камерън.

- Ъм, нямаме много време, такаче идваш ли

- Да

- Е тогава звъни на Кай да идва

- Кой е този Кай

- Един от спасителите ти

- Аха

Отвън се чу клаксон. Линда отиде до прозореца и скочи. Моля тя скочи, да не луда. Погледнах към Мона която се смееше на физиономията която бях направила. След като се осъзна ме задърпа към прозореца.

- Давай, скачай не е толкова страшно

- Ти луда ли си

- Спокойно, запомни едно 'без страх'

Слушах в думите и просто скочих. Познах по дупе в земята, но не заболя толкова колкото си мислех. Погледнах нагоре, за да види как Мона се приготвя да скача. И ето след малко беше на земята до мен. Станахме и тръгнахме към джипа. Влезнахме вътре, а отпред имаше едно момче с очила и не слънчеви а такава с дьоптер. И най-вероятно това е Кай.

- Е Кира, видя ли че не е толкова сложно-обърна се към мен Мона.

- Да, защото се слушах в съвета ти, затова

- Да, не трябва да имаш страх, защото страха е най-големият ти враг

- Да, а сега къде отиваме

- Ще те заведем при чичо ти

- При чичо Алберт или....

- Да при него

- Но вие какво общо имате с него

- Той ни е шеф и ни прати да не измъкнем, но ако имаш и други въпроси изчакяй да отидем при чичо ти е ще ги задъдеш в него

И значи отивам при чичо Алберт. В съм го виждала от както бях на единайсет. Дали знае за мама и татко. И ще разбера като отида сега при него.

Честита 2017.☺🎉
Ето я и новата глава.😁
Дано да ви е било интересно.😅🌸
Какво мислите?
Моля дайте мнение в коментарите, защото това за мен е мотивация да продължа да пиша.😊❤
Е очаквах те ли го? 😃💫