Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

23 Глава

Камерън влезе и дойде до мен. Погледна ме с толкова злоба, не че аз го гледах по различно, но пак.

- Кира добре ли си

- Сто на сто ти се иска да не съм

- Ей, знаеш си

- Ти ли уби родителите ми

- Разбира се, че да, но не точно

- Моля, ти каза че няма да им направиш нищо

- Аз казвам много неща, а и да не забравяме че ти избяга и заради това сега ти си в болница и родителите ти се мъртви, такаче винаги за всичко е твое

- Ти се ужасен, МРАЗЯ ТЕ, МАХАЙ СЕ

- Сега ще изляза за да не те вкарам набързо пак в кома, но тази път завинаги, разбра ли

- Махай се

Той излезе и за останах пак сама. Аз съм била виновна за какво, затова че исках да се махна от него ли. Или затова че той е убил родителите ми, а обеща да не го прави. Той е най-голямото чудовище на целия свят. Мразя го.

Гледната точка на Камерън

Излезнах от болницата и тръгнах към колата си. Качих се, и хванах волана. Толкова силна го стиснах че имах чувството че ще го счипя.

Какво да направя, че след като тя катастрофира баща й дойде и започна да се прави на интерисен. Просто ме принуди да го гръмна. И след това разбрах че майка и не е могла да го понесе и е получила инфаркт. И после аз съм бил виновен. И признавам убих само баща й, но майка и не. Така че не съм толкова виновен.

Запалих колата и тръгнах към къщата на Кира. Трябва да е взема някакви дрехи, защото до колкото разбрах утре са щели да я изпишат за домашно лечение и трябва да има какво да облече все пак. А й да е взема багажа все пак вече ще живее в нас, нали трябва да има някакви дрехи.

Ето я и 23 Глава.☺
Дано да ви хареса.
Дайте мнени в коментарите.😁💫
Много, ама Много СЪЖАЛЯВАМ че главата е толкова къса, моля не ме убивайте.😂😅💜