Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

45 Глава (2)

Гледната точка на Дейвид

- Твоят момент дойде приятелю - казах и му посочих вратата.

- Знам, време е да я видя отново...

- Пожелавам ти всичко да мине добре - потупах го по рамото, а той отвори вратата и влезе в склада.

- А сега е време да поканим и почетният ни гост също - засмях се докато гледах охранителните камери.

Джъстин найстина ли ме мислеше за толкова тъп. Много добре знаех че ще дойде, все пак порта като Тейлър ще каже всичко на първият срещнат на улицата. И за жалост това е било Джъстин. Малко обърка плановете ми, но нищо, поне изненадата сега ще е двойна.

Гледната точка на Кира

От вече два часа нямаше и признак на живот в този склад, никой не идва да ме провери или нещо подобно. Даже на два пъти се замислих дали да не избягам ама има охранителни камери.

Седя си съвсем спокойно на дървено столче дадено ми противния Дейвид и се чакам някой да влезе. И всякаш чул желанието ми Господ ми праща човек. Чувам вратата зад мен как се отваря, ставам и се обръщам да видя кой е решил да ме посети, но човека който виждам ме накара да замръзна на място.

Или съм луда или ме хваща параноята. Няма как да е възможно, освен ако не виждам мъртъвци, което е малко вероятно.

В същия момент и другата врата зад мен се отваря, обръщам се и кой да видя Джъстин и Раян. Не е истина.

Обръщам се и тръгвам на пред. Заставам пред него и го гледам, въобще не ме интересува че има и други хора тук. Гледах само него, гледах го в очите. Ах тези очи, очи в който бях толкова влюбена. Но сега има нещо различно, те са толкова празни, черни, а не кафяви както преди. Опитвам се да докосна едната страна на лицето му, но веднага щом разбрах какво правя се отдръпнах.

- Ти си жив...Боже ти си жив..-почнах да повтарям аз - ...ТОЛКОВА ВРЕМЕ СИ БИЛ ЖИВ И НЕ СИ МЕ ПОТЪРСИЛ, ВЪОБЩЕ ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СТРАДАХ..- вече крещях като изтеричка, но аз си бях такава изтеричка с нестабилна психика.

- Кира, успакой се - каза го все едно току що нищо не беше станало.

- Кира ела тук..- чух зад себе си.

Моментално се обърнах и видях Джъстин и Раян. Съвсем забравих, че и те са тук. Без да се замислям много тръгнах в посоката на Джъстин. Не искам да виждам Камерън. Някаква ръка се уви около моята, знаех чия е тази ръка. Оскубнях се от хватката му, и се обърнах към него. Бях ме лице в лице.

- Мразя те Камерън, по-добре да беше умрял, НАЙСТИНА - изплюх злобно в лицето му и изтичах при Джъстин.

- Хайде, да се махаме от тук - каза хвана ръката ми и ме изведе.

Зад нас вървеше Раян, а Джъстин беше отпред и ме водеше към колата.

Вече бяхме на паркинга и аз се качих, заедно с мен и двете момчета направиха същото.

- Джъстин, моля те заведи ме удома ...- изплаках, той само кимна и запали колата.

Не издържах и оставих сълзите да се стичат от двете страни на лицето ми. Пак усещах старата болка. Припомних си колко болеше, и по дяволите още боли. Но това че е жив и не ме потърсил толкова време, ме кара да страдам още повече. Заради това, вече го мразя. Не си заслужаваше да го обичам, и още да го обичам. Ще си плати за цялата болка която ми причини, прескъпо ще си плати.

Гледната точка на Камерън

- Това ли очакваше - попита ме Дейвид.

Ако трябва да бъда честен не. Но не очаквах и че ще се втурне да ме прегръща и целува. В очите и имаше толкова болка, която аз ѝ бях причинил. Но като гледам си е намерила за толкова време кой да я утешава. Браво на Бийбър, не очаквах това от него. Все пак последният път кота го видях беше ужасно зле, но явно се оправил. Стегнал се е, няма лошо. Но затова че пипа неща мое, ще си плаща при това много. Знам че Кира ме мрази, но точно с Джъстин няма да ѝ позволя да бъде. Знам че шансовете да се върне при мен са много малки, даже минимални, но и с Джъстин няма да е. Той е боклук, и ще я съсипе допълнително. Ще я пазя, с цената на всичко, защото ѝ мисля доброто и още я обичам.