42 Глава (2)

1.3K 72 4
                                    

Емили не беше особено доволна от факта че трябваше да се върне при досадния си брат и не по-малко досадния Джъстин. Двете с Кира вървяха по улицата към сградата в която трябва да се приберат. Вървяха в мълчание затова на Кира не и обегна звука от гумите на кола, точно спираща до тях. За части от секундата от колата изкачиха двама мъже, бяха с маски, затова беше трудно човек да види лицата им. Запушиха устата на Кира и бързо я вкараха в колата. Емили седеше от страни и викаше за помощ, но не знам кой от едва тримата човека на тази уличка би си направил труда да помогне. Колата тръгна с много бърза скорост, а Емили побягна към вкъщи. Тя стана свидетел на отвличане посред бял ден, и то не на кои, а на нейната приятелка....

Гледната точка на Емили

Тичах с всичка сила към вкъщи. Трябваше да кажа на Раян, може да помогне. Трябва да се обадим в полицията веднага. Трябва да намерят Кира.

Влизайки в входа хукнах към асансьора, но за мой късмет той не беше на етажа. Нямаше да го чакам, тръгнах с бърза крачка към стълбите.

Влезнах с гръм и трясък в апартамента, и веднага си спечелих два забити в мен погледа. Единственото нещо което излезе от устата ми беше...

- Кира....отвлякоха я... - ченето на брат ми удари земята, а Джъстин, той гледаше все едно всеки момент ще убие някой.

Гледната точка на Джъстин

Копелето Дейвид, ще го убия. Отвлякъл е Кира. Ще го размажа.

Излезнах от апартамента и тръгнах към Майк. Той може да ми помогне. Очаквах абсолютно всичко от този негодник, но да я отвлече. С какво толкова е специална за шефа му. Не разбирам, затова Майк ще ми разесни нещата.

С влизането си в магазина за изгубени вещи, виждам как Майк ме погледна. Тръгнах към него, а видимо той се напрегна. Нищо ново, всеки около мен е напргенат. Но като се има напредвид че той си пада малко софиопат, е напълно нормално да реагира така.

- Здравей Майк, трябва ми малко помощ...- усмихнах се насреща му.

- Джъстин, с какво мога да ти помогна точно пък аз...- има подобрение, вече не заеква както преди.

- Знам че знаеш всичко за всеки...искам да знам за миналото на Кира Морис...

- Не знам нищо за нея, съжалявам..- стана и се опита да тръгне към склада.

- Лъжеш ме Майк, а това знаеш че не ми се нрави, кажи ми всичко иначе надали ще доживееш до утре..- нямаше наистина да го убия, но трябва да го сплаша малко за да разбера всичко което ми трябва.

- Кира Морис, на сватбата си е загубила мъжа си, чичо ѝ го е убил, баща Джонатан Морис и съпругата му са били убити преди това...след провалета сватбата е дошла да живее тук... Това е накратко заплетената история на Кира..

- А как се е казвал годеника ѝ...

- Познаваш го, всичко го познаваха преди да умре... Камерън Далас...

Значи слуховете са били верни, той е умрял на сватбата си. Но малко ме съмнява копелето Камерън да е умрял. Главата си залагам че е жив и се окрива някъде.

- Мерси Майк..

Излезнах от магазина и извадих телефона си. Набрах Раян и му казах да каже и на другите да си стягат багажа, ще направим едно малко пътешествие до Калифорния. Обратно в миналото.

Новата глава е тук, дано да ви хареса. Съжалявам че чакахте толкова дълго.💕 Дайте някаква мнение за бозата ми в коментарите.😝


Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]Où les histoires vivent. Découvrez maintenant