Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

49 Глава (2)

Отдеч съзрях дървената къща която пустееше в средата на гората. Пред нея бяха паркирани 2 автомобила. Спрях колата, малко преди къщата. Слязох и се запътих към входа. Отвън нямаше никой. Отидох до един от прозорците и надникнах вътре. Бриджит седеше на един диван, като ръцете и бяха вързани, а на устата имаше тиксо. Тя явно ме забеляза, защото погледна към мен и започна да мърда и да прави опити да вика. Сложих пръст пред устата си за да и покажа да спре. Ако продължаваше така нямаше да ми е хич лесно да ѝ помогна. Вътре имаше и още двама човека, една жена и един мъж. Със сигурност бяха от хората на Джъстин. Взех една дебела пръчка и тръгнах към входа. Бавно отворих вратата и се скрих точно зад дивана, така че да не могат да ме видят. Телефона на жената звънна и тя излезе отвън, примера и последва и мъжа. Станах и отидох пред Бриджит, махнах тиксото от устата ѝ и помогнах да стане.

- За доброто на двете ни не викай, искам да ти помогна, няма да нараня теб и бебето ти - казах аз като ѝ се усмихнах.

- Коя си ти - попита тихо тя.

- Аз съм Кира, и сега ще те заведа на безопастно място - тя само кимна леко.

Видях че има още една врата, която най-вероятно е задната. Тръгнах ме към нея. Излязох ме от къщата и тръгнахме към моята кола. Точно като щяхме да се отделечим от къщата, видях че отпред има още 2 коли. Осторани до тях се развиваше кошмара който с Бриджит трябваше да преминем.

Камерън и Джъстин седя лице в лице. И двамата бяха извадили пистолетите си. По лицата на двамата се четеше гняв, и още много малко им трябваше за да подпалят фитила и тук да стане бойно поле.

Погледнах към Бриджит, и тя явно беше разбрала какво става. Още малко щеше да се разплаче. Ако отидем при тях, и аз и тя сме мъртви.

- Можеш ли да караш - попитах я, а тя кимна в отговор.

- Слушай ме внимателно, не знам какви са ви отношения с Камерън, но ако отидем там и двете сме мъртви, разбираш ли - тя отново кимна - затова виждаш ли онази кола там - посочих и моята кола, тя пак кимна, дадох и ключовете - сега аз отивам при тях, а ти се опитваш да стигнеш колкото може по-бързо до колата, чули...веднага тръгваш, прибери се удома при родителите те, ще ти помогнат най-много...

- Ами ти..- попита тя.

- Аз ли... ако Бог е писал и аз ще се измъкна жива и здрава, но ти сега не мисли за мен, тръгвай и не поглеждай назад, а ако се измъкна ще те намеря и ще ти помогна с каквото мога...-прегърнах я аз.

Тръгнах към момчета, а зад мен чувах стъпките на Бриджит. Дано поне тя се спаси и помогне да нероденото си дете.

Пръв ме видя Камерън, а след него и Джъстин. Отидох до тях, и двамата ме гледаха все едно ще ме изядат. Погледнах първо Джъстин, след това и Камерън.

- КЪДЕ Е БРИДЖИТ - изкрещяха едновременно и двамата.

- Някъде далеч и от двама ви - казах едвам, едвам - някъде където ще е в безопасност...

Все едно в гърлото ми беше заседнала буца. Не можех да кажа и дума, а същевременно имах да кажа толкова много неща.

- Кира, явно не разбираш колко е сериозна ситуация - Камерън изкърца през зъби - затова веднага ми кажи къде е Бриджит..

Седях като статуя, не смеех да кажа нищо. По-добре да мълча, отколкото да почна да говоря и да изригне 3 световна война.

Знам че Бриджит е умна ѝ ще ме послуша. Знам и какво ще направи. Най-добре е да замине някъде далеч с родителите ѝ да започне живота си отначало. Не искам да страда така както аз страдах. Няма да позволя Камерън да съсипе още един живот.

С скороста на светлината взех пистолета от ръката на Джъстин. Тръгнах към входната врата на къщата. Влязох и заключих, заключих и задната врата.

Седнах на земята и се вгледах в пистолета. Чувах крясъците на Джъстин и Камерън отвън. Нека си крещят и викат, накрая ще им умръзне и ще спрат. Аз ще мълча и мълча, няма да кажа и дума повече. Няма да са заслужава да си хабя думите за тях, нито те тяхните за мен.

Насочих дулото на пистолета към главата са. Сложих пръста на спусъка, сега оставаше само да отброявам времето. 60 секунди и всичко свършва.

- 1....2...3...

Новата глава е тук, дано да ви хареса. Доста бързо се приближаваме към финала, не остава много. Затова искам да дадете мнението си в коментари. ✒😁❤ Съжалявам ако има някакви грешки не е нарочно. ☺🙏