Texting with Bad Boy [РЕДАКТИРА СЕ]

32 Глава (2)

Събудих се от силно удряне по врата на ми. Лениво станах от леглото и тръгнах към входната врата. Отворих, а през мен стоеше момиче. Може би беше на около 15 или 16 години.

- Здравей, с какво мога да ти помогна

- Искам да станеш гадже на брат ми

Каза това, а на мен четете ми удари земята.

- Чакай, намали малко темпото, та аз дори не те познавам нито пък брат ти

'ЕМИЛИ......ЕМИЛИ...'

Чуваха се викове от долу.

- Може ли да вляза, защото брат ми и най-добрият му приятел идват

Аз и направих място да мине.

- Много ти благодаря

- Кажи ми какво става и първо как се казваш

- Ти май се глуха, не чули виковете от долу, казвам се Емили

- Добре Емили, ако не искаш да те изритам отвън при явно бесният ти брат, не ми се прави на отворена, чули

Казах и я потупах по рамото.

- Сега ела седни и ми каже какво став.....

Неможах да довърша, защото силно удряне по вратата ми ме прекъсна. Е сега аз се ядосах. Станах и тръгнах към врата.

- СТИГА СТЕ УДРЯЛИ ПО ВРАТАТА ДА МУ СЕ НЕЗНАЕ

Отворих, а през мен бяха застанали две момчета може би на моята възраст или малко по-големи.

Без да се замисля ударих по един хубав шамар и на двамата непознати, а след това се мръднат от вратата за да могат да видят Емили, която в момента се спукваше от смях.

- На кой от двамата тя е сестра

- На мен - каза едното момче с кафява коса - помеждо другото аз съм Раян - каза и ми намигна.

- Ако не искаш да получиш още един шамар, по-добре си затвори устата

- Емили ела - каза момчето до Раян.

Емили стана от дивана и тръгна към него. Преди да стигне до него, аз я спрях като е подадох едно листче с номера ми.

- Ако имаш проблем с тези двамата ми звъни

- Хей, аз съм и брат - каза момчето което след малко ще хвърчи от шестия етаж.

- Раян, ето ти ключа и влизай с Емили вътре - каза другото момче, а аз го погледнах въпросително.

Емили и онзи идиот влезнаха в апартамента до моя.

- Значи ти си новата ми съседка

- Да, защо проблем ли имаш - погледна го с най-лошия поглед с който мога да гледам - а и да имаш, не ми дреме

-Можеш да бъдеш спокойна, нямам никакъв проблем - огледаме от долу до горе - даже съм доволен че ти си ми съседка

- Аха, нещо друго да имаш да ми казваш

- Да, много често правя купони, да си знаеш, а и сме само ние на етажа

- Добре, друго

- Не, и помеждо другото аз съм Джъстин

- Аз съм Кира и въобще не ми е приятно да се запознаем

- На мен ми е много приятно....

Не изчаках да довърши, а направо му треснах вратата под носа.

Боже къде попаднах. Защо ми беше да идвам точно в Лондон. Можеше да се преместя в Ню Йорк, но не аз избрах точно тук. Нямам никакъв късмет днес, но не че напоследък имах въобще някакъв късмет.

Тръгнах към стаята си и се плоснах пак на леглото. Погледнах часовника на нощното шкафче и видях че е дванайсет и половина. Рано е може още малко да поспя.

Тъкмо вече се бях почти унесла, когато корема ми изкъркори. Живота ме мрази, не може да се наспя като хората. Стах пак и тръгнах към кухнята. Отворих хладилника, но той беше празен. В единият край имаше паяжина, а на нея паяк. Щом го видях изпищях. Затворих хладилника и отидох и се плоснах на дивана.

Трябва утре да отида до магазина и да купя нещо. И да не забравя да почисня хладилника първо, защото до утре може и змийда имам вътре. Но дотогава ще си поръчам нещо за хапване, защото ако не го направя много скоро корема ми се почне да се изяжда сам.

Новата глава е тук. 😊
Дано да ви е харесала.😅🌸
Дайте мнение в коментарите.💫