Вървях към университета със слушалките в ушите. Мислех си за Шон. Беше толкова странен. И не мога да повярвам, че го казвам, обаче Вий е права. Аз не познавам Шон. А и той сякаш не иска да го опозная. Толкова е странен, а в същото време, загадъчен и мистериозен и точно това ме кара да науча още и още за него. Но той просто не ми позволява.
Вече се намирах пред вратите на университета. Погледнах часовника. Мамка му, отново закъснявам. Напоследък взе да ми става навик. По най- бързият начин стигнах до залата на първата ми лекция. Но, когато отворих вратата леко се шашнах. Вместо чиновете, на които седяхме, ние изтормозените ученици имаше само един диван, който не знам как е дошъл тук и неща за една фото сесия.
- Хей Джорджи, какво става тук. Знам, че се забавих, но това е голяма промяна.- казах посочвайки цялата стая. А, да не забравя да ви кажа. Джорджи е моя приятелка. Познавам я от скоро, но за времето, което прекарах с нея, разбрах, че е страхотен човек
- Днес ще имаме практика. Някой от другите паралелки ще ни позира, а ние трябва да му направим сесия. Това е задачата за днес. Ето вземи ти си в стая 101. Там вече трябва да те чака модел.- милата ми Джорджи винаги е била толкова изчерпателна и добродушна.
Изхвърчах от стаята и се запътих, към зала 101. Кай ли ще е модела ми? Влязох с гръм и трясък в залата и даже не обърнах внимание, на въпросният модел.
- Съжалявам, че закъснях. Знам, че съм се забавих, но вече съм тук така че да започваме. Не получих никакъв отговор. Обърнах се и моите очи се приковаха в две шоколадови очи.
- Шон, какво правиш тук?- бях изненадана
- Леле, колко си гостоприемна. Днес аз ще съм твоят модел. Надявам се да нямаш нищо против.- Той се приближи до мен и уви ръцете си около кръста ми.
- Честно казано очаквах, някой по- секси модел-пошегувах се, а той затегна хватката си около мен. Целуна нежно устните ми, карайки ме да потрепна. Не знам, защо ми влияеше по този начин, но ми харесваше ужасно много.
Някой почука на вратата. Това накара Шон да се отдръпне от мен и да заеме мястото си на дивана. Аз взех фото апарата, правейки се че снимам.
- Влез- през вратата влезе, човека, който най- малко очаквах да видя.
- Виж Роза, знам, че ми каза, дори да не говоря с теб, но...- той млъкна забелязвайки Шон. Двамата се гледаха мрачно и едвам се сдържаха да не се хванат за гушите.
- Шон, ти какво правиш тук? Пак ли искаш да съсипеш живота ми? Или пък нейният. Каквото и да си намислил няма да ти позволя да го направиш.- всичко това го изстреля на един дъх.
- Чакай, чакай вие се познавате?- бях изненадана. Та Джейк дойде преди няколко дена. От къде се познава с Шон.
- Познаваме се и още как, даже нещо повече.- извика Джейк и се приближи опасно близо до Шон.
- Джей, не му е времето сега. Не се меси там където не ти е работа!- отвърна Шон и стана от дивана, предназначен за снимките.
- Някой най- накрая ще ми кажели какво става тук?- вече бях изнервена и то доста.
- Нищо важно не се притеснявай- успокояваше ме Шон.
- Не знаех, че факта, че сме братя не е важен- това вече ме шокира. Те братя.
- Вие сте братя? Имам предвид, че сте кръвни братя?- в гласът ми се сплитаха различни чувства; объркване, болка от това че Шон не ми е казал, че има брат и леко неудобство.
Познавах ли поне малко Шон? Или живея в пълна заблуда?
Надявам се да ви хареса, ако е така гласувайте. Ще се радвам, ако изкажете мнение. Ще се радвам да видя какво мислите.
