Вий
В какво се забърках? Как можах да се подредя така. Трябваше да избирам: да помогна на сестра си, за да ми прости или да предам скъм за мен приятел. А именно Шон. Мина седмица от срещата ми с него, но няма никакво развитие. Трябваше ли да се притеснява? Роуз ставаше все по- затворена, а планът ѝ все по безкруполен.
***********************************************
Гледната точка на автора
Роуз потропваше нервно с крак и чакаше новини от майка си. Почти беше сигурна, че Шон се е вързал на въдицата и е приел работата. Но нещо не ѝ даваше мира. Самата тя имаше съмнения в плана си и все по- вече се замисляше дали си заслужава. Дали наистина иска да си отмъсти на всички и да им го върне двойно.
- Хайде, хайде, къде си мамо.- тропаше нервно с крак и обмисляше отново плана си.
-Роузи- гласът на майка ѝ се разнесе из стаята.- Трябва да се запознаеш с някой.- ехидна усмивка се разпростря върху лицето ѝ В главата ѝ започнаха да се въртят различни сцени на отмъщението ѝ. - Е Мендес, искаше игра, дано тази да ти хареса.- това бяха последните ѝ думи преди да се усмихне широко и да се обърне към стоящите зад нея хора.
- Роузи това е Шон. Шон това е Розалинда, момичето, което ще охраняваш. Надявам се да се разбирате добре.- ах мамо и представа си нямаш- помисли си тя и се усмихна още по широко.
- Е, Шон значи, приятно ми е да се запознаем. Надявам се да се задържиш тук.- усмихна му се тя и подаде ръката си за здрависване.
- Аз също се надявам.- измънка Шон и погледна надолу. Това щеше да е много трудно за него. Ах Мендес пак я загази.
**********************************************************
Това е част 1 от глава 55 надявам се да ви харесва. Знам, че е кратка, но просто времето ме притиска от всякъде. Утре или във вторник, ще кача 2 част от тази глава. Извинявам се за закъснението.
