-Спокойно, всичко е наред. Просто се е пренатоварила в последно време. Трябва и почивка и няколко спокойни дни.- отвърна лекарката и напусна стаята на Роуз, а след това и апартамента. Тишината преобладаваше, а аз наблюдавах Роуз. Мразех да я гледам слаба. А за всичката и болка съм виновен аз и само аз. Не трябваше да я забърквам в цялата тази каша. Трябваше да изляза от живота и' още в самото начало.
,, Аз ти казах, че твърде ти пука за нея, обаче ти не ме слушаш. Е сега се оправяй сам."
Този малък дявол, ще ме побърка. Но колкото и да не ми се иска да го призная, има право. Отново погледнах към нея. Видях, че започва да се пробужда. Знам, че това, което ще направя, няма да е никак хубаво, но нямам друг избор. Дръпнах Вий в скута си, поставяйки ръцете си на бедрата и'.
- Шон, какво правиш, Роуз се пробужда.- проговори тя и се опита да се измъкне от хватката ми.
- Точно това е целта. Вий нали се разбрахме? Моляте помогни ми.- измолих се.
Роуз
Преглътнах шумно. Тялото ми сякаш не искаше да ми се подчини. Опитах се да отворя очите си, но сякаш всичко беше против мен. Бавно вдигнах ръката си и потърках очите си. Картината започна ясно да ми се очертава и скоро вече започнах да си спомням какво се случи. Обиколих цялата стая с поглед, за което минута по- късно съжалих. Шон и Вий, се бяха настанили на дивана в ъгъла на стаята ми. Шон внимателно целуна Вий, карайки я да подскочи от изненада.
- Влюбените, някой ще ми обяснили какво става? - направих се на тъпа.
- Ами ти се прибра и ти стана зле. След това просто припадна- обясни Шон, продължавайки да поставя невинни целувка по устните на Вий.
Опитах се да стана, но веднага главата ми се замая и отново се отпуснах на леглото.
- Господи, добре ли си?- Стреснатият глас на Вий ме накара да потрепна.
- Да, да добре съм. Просто ми се замая главата. - отвърнах студено и направих още веднъж опит да стана, но този път беше успешен. - слезте долу. Аз след малко идвам.
- Сигурна ли си? Ако искаш ще те изчакам- отвърна веднага Вий и седна на леглото ми.
- Няма нужда. Казах, че след малко идвам.- настоях и влязох в банята. Веднага заключих вратата и се подпрях на нея. Погледнах се в огледалото. Очите ми бях някак потънали. Бях прекалено бледа. Всичко ми дойде малко в повече. Абсолютно всичко. пуснах водата и намокрих лицето си. Придадох си по- приличен вид и излязох. Облякох първите дрехи в гардероба. Слязох при другите и останах леко изненадана.
- Какво става, тук- попитах и всички погледи се забиха в мен.- Кои са те?- посочих мъжът и жената, които прегръщаха Вий. Жената ме огледа от глава до пети и стисна окуражително ръката на мъжът до нея.
- Роузи, това са моите родители, тоест нашите родители и биха искали да се опознаете.- усмихна се мило Вий.
- Да се опознаем?- Къде бяхте през всичките тези години?- попитах, опитвайки се да запазя спокойствие.
- Виж, Розалинда всичко ще ти обясним само ни дай шанс. Вий имате две години разлика. Ти се роди след нея и ние наистина много бдяхме над теб. Но виждаш ли всичко се обърка. Фирмата на баща ти фалира. Мен ме уволниха и просто се наложи да.....да- Заекна.
- Да се разделите с едно от децата си, нали? Само едно ми е интересно, как избрахте? Например, онче, бонче, ти отиваш на майната си?- Извиках и скочих от мястото си. Толкова години не намерихте начин да ме потърсите. А сега идвате и искате да се сближим? Това няма да стане. Досега сте имали една дъщеря и така и ще си остане.
Е, това е новата глава, надявам се да ви хареса.
