Гледната точка на Роуз
Събудих се със страшно главоболие. Главата ме цепеше и то по един необясним начин. Надигнах се леко от леглото и се загледах през прозореца. Образа на Шон изникна отново в главата ми. Дали трябваше да му се обадя? Не,ще седя далеко от него. Не мога да повярвам, че го казва но Вий е права. Аз не познавам света на Шон. Не познавам самият Шон. Стреснах се от почукване на вратата. Надявах се да е Лусинда. Имах нужда да споделя на някой. Чувствах се самотна. Но за мое най- голяма разочарование в стаята влезе Джейк. Сега пък и той.
- Добро утро, Роза- поздрави ме той и ми се усмихна. Само той ме нарича така. С времето започнах да мразя да ми викат Роза. Просто то ми напомняше за него.
- Какво правиш в стаята ми- попитах пренебрегвайки изказването му.
- Просто дойдох да те видя. Отдавна не сме се виждали- представи си не знаех, иронизирах на ум.
- Е и. Виж искам да си изясним някой. Щом ще живееш тук трябва да запомниш две леснички правила. Първо не говори с мен. Не че нещо но просто нямам желание. И второ не прекрачвай границата на моето лично пространство. В момента ти направи точно това. Сега, ако обичаш излез. Трябва да се преоблека.
Безмълвието му чак ме изуми. Излезе от стаята ми траквайки вратата. Скоро чух как и входната врата се затваря с голям шум.
Влязох в банята и напълних ваната. Имах намерение да кисна с часове. Това винаги ме е отпускало и карало да забравя за проблемите. Водата обгърна тялото ми, карайки ме да се отпусна. Всички проблеми изчезнаха и остана само приятното чувство на релакс. След час обгърнах тялото си с голяма хавлия и излязох от банята.
Чифт ръце обгърнаха тялото ми, при което леко извиках от уплаха. Обърнах се към човека зад мен и срещнах две шоколадови очи. Стига де! Тъкмо се бях отърсила от мислите си за него.
- Защо не ми вдигаш телефона? Знаеш ли колко пъти ти звънях?- попита ме той поглеждайки ме право в очите.
- Оу, да не би Вий да ти е отказала още една нощ? Колко жалко. А,аз си мислех, че е готова на всичко за теб.- заядох се и се отдръпнах от него. Беше ми малко странно, защото все още бях само по кърпа.
- Чакай, чакай за какво говориш? Аз и Вий отдавна нямаме нищо общо. От къде ти хрумна това?
