Преди 3 години
Ретроспекция
Поех куршумът вместо Шон. Не знаех какво да става. Първоначално почувствах лека болка, която ме накара да загубя равновесие и да се свлека безпомощна на земята. За пръв път разбрах, че аз не познавам Шон. Кръвта ми попиваше в земята. От устните ми се изтръгна мъчителна въздишка, която накара Шон, да направи още един неуспешен опита да се измъкне от хватка на похитителя.
- Наташа- извика, щом очите ми започнаха леко да се затварят.- Наташа, не заспивай. Моля те не заспивай- гласът на Шон започна да става все по- слаб и по- слаб. Сякаш бях в някакъв транс. Лусинда се бореше с един от похитителите, опитвайки се да ми помогне. Но как? Вече не усещах нито една част от тялото ми. Сякаш някой ме бе удрял и удрял. Скоро усетих кръвта и в устата си. Вкусът на желязо бе по- силен от всичко. Не знам от какво ме болеше по- вече. От раната или от предателството.
- Шон- изшептях едва отпускайки се напълно. Всичко потъна в мрак. Това ли беше краят? Това ли е всичко, което ще науча от живота?
- Наташа, моля те Наташа не се предавай. Не заспивай.- този път гласът на Шон едва се различаваше. Е Наташа кажи сбогом на света. Кажи сбогом на този жесток свят.
***************************************************************
Студът обгръщаше тялото ми. Мракът бе толкова голям, че си нямах и на представа къде се намирам? А по важният въпрос е жива ли съм?
- Спокойно, раната ще зарасне. А ти до седмица, две ще си на крака. Не е нищо кой знае какво.- този да не би да ми се подиграва. Та аз не си усещам тялото, а той се прави на шеф.
- Кой си ти? Как се казваш?- попитах гледайкиго право в очите. Изглеждаше ми много познат, но в същото време и някак си странен.
- Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Ако узнаеш името ми сега, няма връщане назад.- проговори той и седна до мен.- можех ли да загазя още? Можеше ли да стане по- зле? Какво губя?
- Как се казваш?- отново попитах но този път с по- настоятелен тон?- кой беше този .
- Казвам се Джейк. Джейк Мендес. Приятно ми е да се запознаем Наташа. Е готова ли си за отмъщение. Отмъщението на живота ти?
Гледната точка на Джейк
Обличах дрехите си и вече бях готов да се махна от тая болница. Какво ли не прави човек, за да запази плана си непокътнат. Отнесох даже куршум. Тя вече трябва да е пристигнала. Всичко се нарежда перфектно. Признавам си, че леко се размекнах, когато видях Шон и Роуз пригърнати на дивана, но това и обичта ми към Роза, няма да попречи на плана ни. Сега беше нашият момент. Сега ние командваме. Е Шон дано да ти е било хубаво с Роза, защото дните ти намаляват. Този път аз ще съм победителя.
И какво стана сега? Джейк ни изненада. Чак самата аз не го очаквах. Надявам се главата да ви е харесала, ако е така коментирайте и гласувайте. Знам, че е по- къса, но просто така се получи.
