Джейк
Дали, когато умреш усещаш нещо? Пред мен беше пълен мрак. Не знаех на къде да вървя. А исках ли да се върна? Имаше ли някакъв смисъл от това да се оживея? Дали на някой му пука изобщо за мен? С Шон не се разбира ме, а от роднините ми само той ми остана. А колкото до Роза, тя е заслепена от чара на брат ми. И дори да не си го признава, аз го виждам. Виждам как се гледат. виждам как копнеят един за друг. Но това е плюс за мен. Естествено, ако оживея.
Роузи
Телефона ми звъна, карайки ме да подскоча. Бях в близкият парк и размишлявах. Просто имах чувството, че ако се прибера ще се побъркам.
- Ало, кой е?- попитах малко притеснено, тъй като номера беше непознат.
-Здравейте, госпожице Розалинда. Обаждаме се от болницата, взехме номера ви от един младеж, който е тежко ранен. Не съм сигурна за първото му име, но фамилията му е Мендес. Бълнуваше името ви и затова сметнах за нужно да ви потърся номера и да ви се обадя.
- Чакайте как така в болница? Какво му има?- попитах притеснено скачайки от пейката.
- Простреляли са господина и в момента е в много критично състояние. Затова по- добре елате в болницата намираща се близко до университета по изкуства.
Затворих по най- бързият начин телефона и на бегом тръгнах към болницата. Ами, ако това беше Шон? Ако в момента той лежи там, борещ се за живота си? Ако Питър го е прострелял и е искал да сложи край на живота му? Господи, а аз му наговорих такива неща, преди да си тръгне. Проклинах го на ум, а сега може да загуби живота си. Хората около мен ме гледаха странно, сякаш запръв път виждат някой, който се е разбързал. Разстоянието от парка до болницата се оказа най- дългото през живота ми. Сърцето ми започна да бие все по- бързо. Имах чувството, че ще изхвръкне от гръдният ми кош. Не ме разбирайте погрешно, дори да не е Шон, а Джейк аз пак се притеснявам. Просто при мисълта, че Шон може да умре, нещо в мен се пречупи.
Краката вече не ме държаха. Бях точно пред входа на болницата, когато някой ме изблъска и аз паднах на земята. Направо чудесно.
- Не гледаш ли къде вървиш бе кретен?- извиках му и се опитах да стана, но уви, кракът ми отказа и аз отново залитнах.
- Роуз, какво правиш тук?- надигнах поглед и видях Шон. Господи толкова се радвах да го видя. Сякаш камък ми падна от сърцето. Той седеше пред мен напълно жив и здрав. Идваше ми да го прегърна, това наистина щеше да ме успокои, но в същият момент, се появи от някъде Вий. Ама естествено, какво може да му се случи, когато мисли и прави само секс. Едвали ще получи инфаркт от това.
-Аз ли, ами обадиха ми се и ми казаха, че Джейк е ранен. Притесних се и ето ме тук.- пуснах фалшива усмивка. Надявам се да не разбере, че го лъжа.
- Притеснила си се за него?- попита забивайки поглед право в мен.
- Естествено, може отдавна да сме в лоши отношения, но все пак си имаме хубавите моменти, нали така?-попитах усмихвайки се.- Все пак аз не съм чак такава гаднярка, че да приемам хората, като вещи, за разлика от други. Нали така Шон?
Той не ми отговори. Ама естествено, как можеше да обори думите ми. Вий сякаш беше загубила дар слово. Седеше сякаш беше на театър. Не смееше да издаде звук. Тримата най- накрая влязохме в болницата и попитахме жената на рецепцията за Джейк. Оказа се, че е в операционната. Погледнах крадешком Шон, а в очите му видях болка и тъга. Макар и да не се разбираха, той наистина обичаше брат си и сега това си личи.
Седнах ме в чакалнята, а тишината ни погълна. Трябваше ли да кажа нещо? Не мисля. Просто вече се изморих.
- Госпожице Розалинда?- жена на средна възраст огледа мен и Вий, опитвайки се да познае, коя от двете ни е Розалинда.
- Да, аз съм. -отвърнах и леко се изправих.
- Искам да ви се извиня, че не можах да ви кажа името на пациента. Само запомних фамилията ,, Мендес'' и с това може би ви обтрках. Затова извинете ме.- извинисе за пореден път жената и се оттегли тихо. Направо няма що? Намери, кога да изцепи това. Шон ме погледна многозначно и щеше да каже нещо, когато някакъв лекар го извика.
-Притеснила си се толкова, защото си мислела, че е Шон, нали?- гласа на Вий звучеше толкова спокоен, че чак не можах да повярвам.
- Аз..не..,просто- чудесно, сега и заеквах. Какво трябваше да и' кажа? Ами знаеш ли случката е много забавна, когато ми се обадиха си помислих, че раненият е гаджето ти и щях да умра от страх, ако му се случи нещо.''
- Виж, Роуз ние с Шон....- но някой я прекъсна
- Роузи, трябва да поговорим.- Шон застана изведнъж пред мен. Даже не бях усетила, кога се бе върнал. Погледнах го с любопитен поглед.- Веднага- довърши и с поглед ми посочи изхода на болницата. Определено, това щеше да е интересно и в същото време доста неудобно за мен.
Хей, здравейте! Ето я новата глава. Надявам се да ви хареса. Ако имате желание харесайте и коментирайте.
Ще ви помоля да погледнете историята на LaraSaun00. Историята се казва ,, Вечна". Ще се радвам, ако я погледнете.
Е, лека вечер от мен.
