Как се чувствате, когато някой е счупил нещо от вас? Когато някой ви е дал надежда, но миг след това тя се стопява? Аз се чувствам смазана. Не знам какво ми става, но свикнах с близостта си с Шон. Свикнах с целувките му, с нежният му допир, свикнах със самият него. Вече не знам на кого мога да вярвам. Мислех си, че поне Лусинда още ми е вярна приятелка, а то се оказа съвсем обратното. Да кара Шон да напуска живота ми. Заради нея се чувствах унижена, че Шон отново е с Вий. Чувствах, се като боклук. Такава приятелка ли имам? Това ли е момичето, което ме подкрепяше когато дойдох тук? Ако е така по- добре да стои на страна от мен.
Продължавах да вървя, но на къде? Не исках да се прибирам и да видя Лусинда. Просто исках да споделя на някой. Да знам, че има някой зад гърба ми. Дали трябваше да преглътна гордостта си и да се опитам да поговоря с въпросните ми родители? Или просто да си остана сама и то завинаги?
Гледната точка на....( за сега няма да знаете, кой/ коя е този/ тази)
Седях пред огледалото и нанасях лек слой грим. Пооправих късата си прилепнала рокля и наметнах шалчето си. Чаках този ден от доста дълго време. Днес бе моментът да отмъстя на всички, които знаеха, но не ми казаха в какво съм замесена. Този път аз щях да бъда тази, която ще изненадва и манипулира. Аз ще съм тази, която ще смачка и нарани всички. Аз ще съм техният кошмар. За последно погледнах образа в огледалото. За последно виждах старият си образ. Днес започва моето отмъщение.
Качих се в колата си потегляйки към новата си работа. Идеалното прикритие за идеалното отмъщение. Дали се е променил? Дали съжалява за това, което бях принудена да преживея заради него? Но при всички обстоятелства щях да го накарам да си плати. Независимо от всичко и всички, той ще бъде мъртав. Паркирах пред въпросната къща. Признавам си беше доста голяма, ако трябваше да бъда честна наистина доста им завиждах. Слязох от колата и с нетърпение се насочих към вратата. Само секунда и вече няма връщане назад. Вратата се отвори,а пред мен застана елегантна дама. Е Вий, старата ти приятелка се завръща. Дръж се здраво, защото ще преобърна на всички живота ви на сто и осемдесет градуса.
Неутрална гледна точка
Вий изхвръкна от болницата търсейки с поглед Роуз. Не е истина. Тъкмо когато си помисли, че всичко ще се нареди, Шон реши да прецака отново нещата. Погледа и' засече Роуз, която се скиташе безцелно. Имаше чувството, че гледа малко изгубено момиченце.
- Роуз, чакай. Стой.- извика подир нея, но тя сякаш беше в друг свят. Сякаш всичко за нея бе спряло.
През това време при Шон, нещата не се развиват никак добре.
- Мамка му, мамка му, мамка му.- изкрещя Шон удряйки силно вратата. В този момент Шон разбра какво наистина значеше Роуз за него. Но дали не беше прекалено късно.
Телефона му отново го прекъсна. И ето съобщението с което се започва целият кошмар в живота на Шон, Роуз, Вий и Лусинда. Това съобщение дава началото на урагана в живота на тях четиримата.
,,Интересен е живота. Един път те прави победител, а друг път прави така да губиш. Шон ти беше победител. Имаше късмет, но сега е време да усетиш моята болка и да разбереш какво е да губиш. За начало ти препоръчвам да побързаш. Естествено, ако не искаш да се случи нещо на Роуз. Е Шон времето лети: тик, так, тик, так."
След прочитането на изречението Шон пребледня. По най- бързият начин изхвърча от болничната стая, а скоро и от болницата. Започна да се оглежда за Роуз. За неговата Роуз. Но дали не беше прекалено късно? Дали не беше осъзнал всичко това, когато времето вече не бе на негова страна?
Или както обича да казва Роузи: Майната ти Мендес, отново се издъни.
