Роуз
Изправих се бавно. Болката в главата ми беше неописуема. Сякаш някой набиваше игли. Веригите отново ме дръпнаха и аз се озовах на земята. Дали това наистина вече беше края? Дали щях изобщо да се измъкна от тук? Как всичко се обърка толкова много. Сякаш живота ми решида се преобърне на сто и осемдесет градуса за толкова кратко време. Толкова ли много искам? Просто се нуждая от почивка. Да забравя за всичко и за всички. Вратата на килията ми се отвори. Вече нямах сили да се боря. Нито да викам, нито да се заяждам.
- Как си Роуз? Надявам се да си си починала. Знаеш ли.... почти ми е жал, че ще трябва да те убия. Остават само още няколко часа, а никой още не те е потърсил.
- Защо просто не сложиш край на всичко това? Просто ме убий. Едва ли ще се отърва. Нека всичко да свърши. Нека просто да ме отървеш от всичко.
- Ах, Роуз. Аз те предупредих. Предупредих те да не се месиш. Да се отдръпнеш. Сега всичко можеше да е по- различно. Сега ти ще си моят коз. Ти си слабото звено, за теб те биха дали всичко. Е добре, дошла в играта, Роузалинда Хатауей.
Шон
Карах вече с часове. Оставаха само още няколко часа, докато времето не изтече. На задната седалка седеше с празен поглед Айла. Трябваше да я взема. Макар и вече да няма ме нищо общо не можех да я оставя сама. В крайна сметка, когато отидох ме тама, нямаше никой. Но точно в този момент, не можех да мисля за нищо друго освен за Роуз. Ако имаше как поне да разбере на къде да я търся. Само да знаех, кой е този кретен, който правеше всичко това , щях да го убия. Щях да го съсипя.
- Шон, коя е тя?- Вий прошепна, като впери поглед в мен. Трябваше ли да и' кажа истината?
- Ами тя е моя годеница. По- точно бивша.- поправих се и я погледнах плахо. Чаках всяка нейна реакция.
- Годеница? Шон изобщо смяташ ли да споделяш с нас нещо, каквото и да било?- извика тя, като привлече вниманието на Айла.
- Виж не му е сега времето. Нека да намерим Роуз и ти обещавам, че ще ни обясня всичко. Както на теб, така и на Роуз. Нека само да я намерим.- отвърнах и' и отново се концентрирах върху пътя. Мамка му Роуз, къде си?
Роуз
Студеният метал допря кожата на врата ми. Лекият натиск, който тази жена наложи върху острият предмет, разряза кожата на врата ми.
- Раоуз, беше ми приятно да се запознаем, но явно това е краят.
- Не- изкрещя, човека, която си мислех, че няма да видя по- вече.
-Шон- едва продумах, вглеждайки се в него.
Надявам се да ви е харесала и да не съм в разочаровала. Ще се радвам на мнения и ако ви е харесала поне малко моля харесайте.
