Събудих се на дивана в болничната стая. Не знам, кога бях заспала и колко бе часа. Погледнах към Джейк. Беше все така блед. Вратата на стаята се отвори и влезе Шон.
Беше се преоблякъл. Колко ли бях спала? Косата му беше разрошена, което му предаваше различен вид. Бързо отместих погледа си и започнах да разтривам врата си. Бях се схванала толкова много, че не можех да мръдна. По едно време усетих нечие присъствие зад себе си. Обърнах се рязко и съзрях очите на Шон. Тази близост ме побъркваше. Исках да усетя отново устните му. Да усетя чувството да съм изцяло негова.
- Обърни се.- прошепна едва той, тъй като имах ме прекалено малко разтояние един от друг. За един миг отново се вгледах в очите му, а после се обърнах с гръб към него без да задавам много въпроси.
Усетих, как ръцете му започват да разтриват нежно раменете ми. Движеше ръцете си в такъв синхрон, че бавно по- бавно очите ми да се затварят. Отпуснах се изцяло в неговите ръце. Скоро усетих как полага главата си на рамото ми. Дъхът му галеше кожата ми, а аз просто се поддадох на удоволствието. Затворих плътно очите си и се сгуших в него.
Гледната точка на Шон
Отпускайки се в ръцете ми, тя заспа дълбоко. Увих ръцете си около талията и' и я целунах нежно по врата. Това предизвика само леко размърдване от нейна страна. Дали не съм егоист? Брат ми лежи в критично състояние, а аз се наслаждавам на времето прекарано с нея. Исках отново да усетя онова приятно усещане когато знам, че е само моя. Да мога да целувам всяка една частица от нея. Просто да знам, че момента е наш. Не знам какво стана, но скоро и аз затворих очите си и се отпуснах в блажен сън. Аромата и' ми подейства някак като успокояващо. Всичко беше прекрасно, но знаех, че е само за един кратък момент.
************************************************************************
Събудих се и понечих да стана, но нечие измънкване ме накара да спра. За миг бях забравил, че Роуз се бе сгушила в мен. За пореден път се размърда и се притисна по- близо до мен.
- Не, недей. Моля те не го прави.- Роузи, започна да се върти. Явно сънуваше.
- Роуз, Роузи, събуди се.- проговорих и погалих леко лицето и'. Тя отвори очи и започна да се оглежда. Видимо беше много уплашена.- Хей, какво сънува?- попитах и я погледнах в очите.
- Ти, дойде и той...........изстрел, а после аз.......и- започна да говори бързо. Едва си поемаше въздух. Цялата трепереше.- Хей,спокойно всичко свърши.
- Ти не разбираш. Той ще ни убие......а аз не .....- разбих устните си в нейните, карайкия да млъкне. Не ме винете, само за това се сетих, а и наистина исках да я целуна.
- За какво беше това?- попита почти веднага.
- За да се успокоиш, а и не намерих дръг начин да те накарам да млъкнеш.
- Шон, не те разбирам. Не разбирам, защо си променяш толкова бързо държанието. Колкото и да ми се иска, не мога да разбера какво ти се върти в главата. Тази твоя близост ме съсипва. Ти си с Вий, как очакваш от мен да се правя, че нищо не се случва? Как очакваш да я лъжа в очите Шон? Защо си играеш така с мен.- изхленчи тя и излезе бегом от стаята.
Гледната точка на Джейк
Чух целият им разговор. Бях се събудил отдавна, но когато ги видях заспали на дивана, нещо в мен се пречупи. Може би най- накрая прозрях истината. Колкото и да обичах Роза, аз не мога да се опитвам да си я върна. За пръв път от доста време виждах брат си щастлив и спокоен. Даже леко съм изненадан. Та това е Шон Мендес, той винаги действа, а сега е на път да загуби нещо което обича и то само заради страха си да не я нарани.
