Неутрална гледна точка
- Е, харесали ти малката игра, която измислихме? Много е забавно да те гледам, как се мъчиш да разбереш, какво става тук. А още по- забавно е да знам, че те е страх от това, което мога да направя, нали? Ето виждаш ли сега тази малка спринцовка? Само едно твое грешно движение и Роуз ще заспи завинаги. Сега ти тежи, че не те помни, а ако умре сигурно, ще се погубиш. Права ли съм?- Наташа се приближи до Роуз прекарвайки спринцовката около системата.
- Наташа, защо, защо правиш всичко това? Знам, че тогава те излъгах, но какво трябваше да направя?- гласът на Шон изчезна. И в този момент, той осъзна, че изпива истински сто процентов страх. Спринцовката бавно се плъзна по системата, карайки дъха на Шон да спре.
- Какво е трябвало да направиш ли? Трябваше да ми кажеш. Трябваше да ми разкажеш за живота си. Да ми позволиш да опозная същността ти, както позволи на нея.- повиши тон тя и посочи дълбоко спящото момиче.- Сега е мой ред. Ще правиш точно каквото ти казвам, когато ти казвам. И не си мисли да хитруваш. Винаги мога да навредя на Роуз и Вий, особено след, като работя за семейството им. Така че мили Шон играта започва и ти си моят ключов играч.- усмихна се Наташа, оставяйки спринцовката на малката масичка и напускайки стаята.
Гледната точка на Шон
Наистина ли се случи? Наистина ли това беше реалност.
Седях пред стаята, обмисляйки всичко. Погледът, погледът на Наташа ме плашеше, начинът по- който говореше и онази зла усмивка ме караха да се ужася. Прочетох го в очите и'. Тя наистина бе способна да нарани Роуз, дори само при една моя грешка. Наистина ли, аз Шон Мендес позволявам да ме манипулира една неуравновесена? А Роуз, Роуз сякаш е друг човек. Тя едва прие истината първият път, а сега?!? Как ще го приеме? Как ще се почувства след, като и' разкажа как постоянно заради мен е в опасност?? Телефона ми отново извибрира. Стомахът ми се сви. Знаех, че е тя.
,,Е Шон играта започва. Едно време много обичахме да играем видео игри нали? Е сега започва Ниво 1 от нашата малка игра. Роуз не помни нищо и това ми дава една малка сладка идея. Ти изчезваш от живота и'. Все едно не си съществувал, както тя в момента си мисли. И за да бъде още по интересно, ти предлагам, не заповядвам ти да започнеш отначало. Например с Айла. Предлагам ти да побързаш. Времето ти тече Шон."
Мамка му, мамка му, мамка му.
,, Отново си прецакан Шон. Аз когато ти казах да не се занимаваш толкова с нея, ти не ме послуша. Влюби се. Сега ти се връща тъпкано."
- Млъкни!- изревах и покрих лицето си с ръце.Това е един побъркан шибан свят, в който аз попаднах. И си нямам на представа как да изляза от него.
- Хей, Шон как е тя?- гласът на идващата Вий ме изкара от мислите ми. С нея бяха още и родителите и'. Изглеждаха наистина притеснени за дъщеря си.
- Вижте, тя се събуди, но....- само при мисълта, че тя не си спомня нищо целият изтръпнах.
- Но, какво?- майката на Роуз заби притесненият си поглед в мен.
- Тя не си спомня абсолютно нищо. Лекарите незнаят, дали изобщо ще си спомни, каквото и да било.- Ето казах го, но 0отново изпитах онази празнина.
- Вий, ти как си?- попитах и се приближих до нея. Беше с патерици, а на главата си имаше лек бинт.
- Била съм и по- добре.- усмихна се тя и ме потупа окуражително по рамото.
- Трябва да ти кажа нещо, а твоята помощ ще ми е нужна.- Наистина ли го правех? Щях ли да се откъсна от нея. Дали щях да се справя?
- Виж, Роуз не си спомня кой съм. – поех си дълбоко въздух.- И искам така да си остане. Не искам да и' се говори нищо за мен. Изтрий всякакви следи за моето съществуване в нейният живот. Нека просто да си мисли, че аз съм човека, който ви е намерил, когато сте катастрофирали и затова съм бил в стаята и'. Не искам да си спомня за мен Вий. Моля те, направи това за мен.- Ръцете ми започнаха да треперят, а сърцето ми да пропуска удар.
- - Шон какво говориш?!? Дори сега да не си спомня, няма как да забрави чувствата си. Рано или късно тя ще си спомни и тогава ще страда много. Моля те Шон не прави такива неща. Недей, не искам да гледам сестра си как страда. Преживя достатъчно.
- Обичаш сестра си, нали Вий?- получих само леко кимане.- Тогава ме послушай. Поне веднъж направи това, което ти се казва. Разбрахме ли се?- не исках да и' говоря така, но не можех да рискувам животите и на двете. Вече видях на какво е способна Наташа.
- Добре Шон, щом това искаш, така да бъде. Но знай, че ще съжаляваш. Някой ден ще съжаляваш наистина много.- и с това тя ми обърна гръб и бавно започна да се отдалечава.
Аз вече съжалявам, много. Съжалявам, но няма какво да направя. Сбогом Роузи, сбогом любов моя.
A/N
Ето я главата. Какво мислите за решението на Шон? Дали наистина ще съжалява?
Надявам се да ви е харесала главата и ще се радвам да прочета, какво мислите.
Искам да благодаря на всички, които отделиха от времето си да погледнат новата ми история*(The Fault In Our Destiny) Наистина ви благодаря страшно много, защото макар и не толкова популярна, на мен наистина ми доставя голямо удоволствие да пиша и нея.
