Бях в стаята си гледайки поредният филм. Нямах желание за нищо. Бях сама. Лусинда излезе нанякъде, с извинението, че било наистина важно. Вий се прибра с родителите си, а Шон просто напусна мълчаливо апартамента. Естествено, че ще си тръгне. Защо му е да остава тук? Замислих се за Джейк. Не го бях виждало от няколко дена. За толкова кратко време загубих толкова много. Първо семейството си. После Лусинда започна да се държи странно, а сега дори не ми казва къде ходи, за колко време и дали изобщо ще се върне. Но можех ли да я съдя? Та аз правех същото, когато се срещах с Шон. Сега може би ми се връща и то на пълни обороти. Направо целият ми свят се обърна за има няма половин месец. А колкото до Вий?!? Не знам, изобщо как да се държа с нея. Тя ми е сестра, но факта, че изведнъж отново тръгна с Шон, при положение, че когато бяхме отвлечени тя каза, че на него наистина му пука за мен. Но може би го е казала под въздействието на всичко което ни се случи. Скърцането на стъпалата ме изкара от мислите ми. Но аз бях сама. Паниката в мен се обади. Все пак толкова неща ми се случиха, че вече се стряскам, дори и от тракването на вратата.
Станах внимателно от леглото и спрях телевизора. Сърцето ми започна да бие по- бързо от обикновено. Отстъпих няколко крачки назад и се огледах за някакъв предмет, който да ми помогне да се спася. Стъпките се приближаваха. Беше ме страх и то наистина много. Усетих как стомаха ми се свива. Застанах зад вратата и вдигнах вазата, която бях взела. Чаках само точният момент. Вратата бавно се отвори и приятен мъжки парфюм се разнесе из стаята. Мъжка фигура навлезе в стаята ми. Замахнах с вазата, но се спрях в момента, в който човека се обърна.
- Господи, задник такъв, знаеш ли как ме стресна?- извиках блъскайкиго в гърдите.
- Хей, Роуз, успокойсе.- прошепна той придърпвайки ме към себе си.
-Разкарай си ръцете от мен, Шон. Знаеш ли, даже малко съжалявам, че не разбих вазата в главата ти. - Седнах на края на леглото и покрих лицето си с шепи. Цялата треперех. Когато чух шума, си представих, че Питър се качва. И с всяко изкачено стъпало той съкратяваше живота ми. Знаех, че ако ме хване ще ме убие. Та аз го прострелях и вече знам за всичките му мръсни дела.
- Ехо, Роуз, какво има?- попита Шон и седна до мен.
- Какво има? Шон по- добре си върви. Не искам да говорим за нещата, които ме притеснявам, защото списъкът е наистина много дълъг.
- Виж, просто......- започна, но аз бързо го прекъснах.
- Абсолютно нищо от това, което ще ми кажеш не ме интересува. Не искам да знам, защо изобщо си забъркан с тези хора. Не искам да знам, защо не ми каза за Джейк. Не искам да знам, защо изобщо аз се забърках в тая каша. Не искам да ми казваш, абсолютно нищо. Сега просто си върви.- нещо ме жегна при изричането на тези думи. Но имах ли друг избор?!?
Шон ме погледна за момент и стана. Тръгна към вратата но се спря. Обърна се към мен и отново се приближи.
- Шон, какво пра....?- устните му се сляха с моите. Ръцете му ме придърпаха по- близо до него. Опитах се да го отблъсна, но никак не ми се получи.
Несъзнателно започнах да му отвръщам.
- Майната му на обещанието, което дадох на Лусинда- промърмори, Шон между паузите, в които си поемах ме въздух.
- Чакай, какво обещание си дал на Лусинда- попитах задъхано отделяйки се от него.
