Гледната точка на Шон
Събудих се от шибаният звук на телефона си. Мамка му, кой ми звъни толкова рано. Взех, телефона си и прочетох името. Това копеле, какво иска пак.
- Грек, какво искаш толкова рано.- изръмжах.
- Хей, хей по- спокойно. Обадих ти се да разбера,как успя да огорчиш толкова много Розалинда. Но не се притеснявай, тя вече е при мен. Когато спи наистина прилича на ангел.
- Грек,какво си направил, защо тя е при теб? Аз какво ти казах, че ако я докоснеш ще те смачкам. Къде сте. Къде е тя?- извиках и усетих, как някой се размърда до мен. По дяволите бях забравил съвсем за Вий.
- Нищо не съм и направил, все още. Но помисли, защо беше разстроена, когато излезе от вас. Милата, чак ми стана жал да я приспя и отвлека.- след, това просто ми затвори.
какво е правила Роузи тук. Кога е дошла. Всички тези въпроси ми се въртяха в главата.
- Хей, Шон!- гласът на Вий ме изкара от мислите ми.
- Да, добре съм, сега ставай и се обличай. След това си върви.- отвърнах студено. Да вчера се забавлявах, но само толкова.
- Милият Шон, отново се опита да се заблуди. Дори преспа с мен, само и само да си избие от главата Розалинда.- това бяха последните и думи преди да излезе от стаята ми. Станах от леглото, мислейки къде може да са я отвели. Станах от леглото, а в краката ми изпадна някаква бележка. Поех я в ръце и зачетох:
,, Разбрах много неща за теб и дойдох да поговорим, но виждам, че нощта е била тежка. Само за едно ми е жал. Че горкото момиче, Наташа, се е жертвала за да спаси живота ти. Само колко те е обичала, а не е знаела какъв си идиот и предател. Чудя се колко момичета са били на мое място и колко от тях са жертвали живота си за теб.?!?"
П.П: МАЙНАТА ТИ! - Розалинда
Останах без думи. Значи тя е видяла, че съм прекарал нощта с Вий. Знае и за Наташа, но откъде знае за Наташа? Господи защо забърках Роуз във всичко това? Не трябваше да я намесвам. Облякох се набързо и излязох от нас. Колкото и да не ми се искаше, трябва да говоря с Лусинда. Тя може да ми помогне, а и трябва да знам, какво точно знае за мен.
Гледната точка на Роуз
Събудих се в непозната стая. Бях на седнала на стол, а ръцете и краката ми бяха завързани около него. Някой неща ми се губеха, но ясно помнех картинката в дома на Шон. Все още не можех да повярвам, че Шон е опасен. Вратата на стаята се отвори и през нея натикаха Вий, тя пък защо е тук. Човека, носещ черна маска я блъсна към мен и тя се удари лошо в земята.
- Двете сестри на едно място след толкова време. Не е ли очарователно?- след, това напусна стаята и отново я заключи. Как така двете сестри? Господи в какво се забърках?!?
Та ето я новата глава. Надявам се да ви хареса. Ако да, моля гласувайте и изразете мнението си. Относно новата история, ще я премахна и може би когато свърша с тази, ще я пусна отново.
