Гледната точка на Шон
Намирах се пред апартамента на Роузи и Лусинда. Почуках и зачаках да ми отвори. Но горчиво щях да съжалявам, след отварянето на вратата. Лусинда ми заби шамар, който нямаше да забравя, но първо трябваше да намеря Розалинда.
- Какво правиш тук? Да не искаш, отново да съсипеш живота на всички? Още онази, вечер когато Наташа бе убита ти казах да не ми се мяркаш пред очите.- извика Лусинда и посегна да ми удари още един шамар. Аз хванах ръката и' и я извих. Знам, че беше грубо, но точно сега не ми пукаше.
- Стига си се правила на майка Тереза и ме чуй. Ако наистина много държиш на приятелите си, ще ми помогнеш да намеря Розалинада. Тя е.......ъм тя е отвлечена.
- Шон, как така е отвлечена? Тя излезе защото имаше лекции. Тръгна много на бързо и каза, че ще се върне към четири. Сигурно в момента ми се подиграваш и си правиш някой тъпа шега.- отвърна ми Лусинда и се опита да затвори вратата, но аз я спрях.
- Лусинда ще ме чуеш да го казвам само веднъж. Моля те помогни ми. Грек все още държи на теб. Все още има нещо към теб и ще те послуша, да не наранява Роузи.- видях, че се замисли. Отвори по- широко вратата и ме подкани да вляза. Седнахме на дивана, а аз и подадох бележката, която намерих от Роуз. Виждах учудването и' с всяка една прочетена дума. В очите и се четеше нещо, което не можех да разбера.
- Господи, защо и казах всичко това? Защо и разказах истината? Ако не и' бях казала сега тя щеше да е тук.- Лусинда изпадна в паника.
- Ти си и' казала, всичко това. Казала си и дори за Наташа. Защо го направи? Защо и каза всичко това?- извиках ставайки от дивана.
- Защото ме беше страх и все още ме е страх, да не я замесиш. Роузи е толкова нежна. Няма си и на представа какъв е нашият свят. Какъв е твоят свят. Много добре знам, че тя ме излъга, когато я питах дали има нещо между вас. А и тази бележка ми помогна да уверя на сто процента. Шон, след като я намерим стой далеко от нея. Тя не заслужава да страда. А сега нека да я намерим. Ше се обадя на Грек и ще се опитам да разбера къде е тя. А ти се опитай да не разкъсаш дивана ми.- продължи тя, поглеждайки към ръцете ми. Изкарвах яда си на дивана. Отпуснах ръцете си и станах нервно от него. Господи, ако този кучи син я докосне ще го убия със собствените си ръце.
Гледната точка на Роуз
Тъй, като Вий не беше вързана ми отвърза ръцете и краката. Мълчах ме. Не смеехме да се погледнем в очите. Аз знаех, че Шон е прекарал нощта с Вий. Знаех, че тя му се е отдала . Знаех го и това до някъде ме побъркваше. А и какво означава, ,,Двете сестри на едно място"? Как така двете сестри? Не разбирах ?
- Той, държи на теб.- проговори едвам Вий.
- Кой държи на мен?- попитах, поглеждайки я в очите.
- Говоря за Шон. Колкото и да го отрича, виждам колко го е грижа за теб. Когато бяхме заедно, не е показвал такива чувства. Дори и да не си признава, аз знам, че ти си по- вече от едно забавление.
Седях безмълвна. Дали е права. Глупости това между нас е просто забавление. Просто удоволствие. Вратата се отвори. Два мъжки силуета се появиха пред нас. Веднага разпознах първият силует. Господи не може да бъде.
- Татко, ти.......ти какво правиш тук? Ти си замесен?!- едва продумах и се.
- О, ето я Роузи и нейната приятелка. Или трябва да кажа нейната сестра.- отново това. Как така тя ми е сестра.
- Какви ги дрънкаш? Аз не съм ничия сестра.- изкрещя Вий, плюейки право в лицето му. От това не излезе нищо хубаво. Той замахна да я нанесе удар, но аз се изпречих пред нея и поех шамара. Питате защо? И аз не знам. Просто нещо ме жегна, когато видях как замахва към нея.
- Колко сте жалки само.- започна отново човека, който съм мислела за баща толкова много години.
- Ти си по- жалък- чу се нечий глас. Веднага го познах, а и не само аз. Вий се усмихна, сякаш, знаеща че той ще ни помогне.
- О, Шон, с момчетата залагах ме колко време ще ти отнеме да дойдеш тук. Сега ела с мен, за да обсъдим как твоята помощ ще помогне на моят бизнес
- Хайде, да ги пуснеш и да си спестим неприятностите.- отвърна Шон със заплашителен тон.
- Ако не го направя какво?- отвърна ,,баща ми" и ме хвана за ръката дърпайки ме към него. Секунда по- късно усетих студеният връх на нож да гали кожата на врата ми.
- Е Шон, сега ще ми помогнеш ли. Не искам да наранявам моята ,,дъщеря" подигра му се и притисна още по- вече към врата ми.
- Добре, ще го направя само не я наранявай.- отвърна леко предпазливо Шон. Излязоха от стаята оставяйки ни отново сами. Как живота ми се промени толкова много? Как от обикновено момиче, обичащо фотографията се превърнах в такова, което изпитва страх да не наранят близките и' хора.
МАМКА МУ ШОН, ТИ СИ ИДИОТ!
Новата глава е тук. Вие си знаете, ако ви хареса може да коментирате и гласувате. Главата е по- дълга. Надявам се да ви е била интересна.
