Вий
Постъпих грешно. Знаех го. За поредна вечер принущувах в стаята на брат си. Мили боже аз съм ужасен човек. Докато неговата годеница е извън града, аз като най- долният човек на тази планета се чукам с гадцето ѝ, мамка му той е мой брат.
Какживота ми стигна до тук? Сякаш ураган премина през него и го упостоши. Чувствах се толкова ужасно, че дори когато се гледам в огледалото се отвръщавам от себе си. Наистина ли съм такъв човек? Долкова долен и ужасен.
Влязох в стаята си и се хвърлих на леглото. Трябваше да взема решение. Трябваше поне веднъж в живота си да взема правилното решение. Трябваше поне веднъж да спазвам тъпите морални правила.
Подяволите, кого се опитвам да заблодя? Себе си или всички останали?
***********************************
Денят мина бавно сякаш времето се беше наговорило против мен. Исках просто този ден да свърши. Да забравя за всичко. Но не всичко става така както искаме.
Роуз
Постъпвах ли правилно? исках ли да си го причиня? Да си спомня отново и отново миналото? А той? Защо ми е причинил всичко това?
Толкова много въпроси, но всичките без отговор. Тъкмо влизах в хола, когато телефона ми извибрира. Изкарах го от джоба си и отворих полученото съобщение.
Е, Роуз, признавам си изненада ме. Да манипулираш така Шон, това си е за похвала. Знаеш ли приличаме си. Ти искаш отмъщение, аз искам отмъщение. Нека да си помогнем взаимно. Искаш да научиш всичко за себе си?!? Добре, аз ще ти кажа всичко което те интересува. Но в замяна на това ти ще ми се довериш. Нека да си отмъстим на Шон по начин по- който никога няма да забрави. Е Роуз решавай бързо. Времето лети. От: -Н
Усмихнах се леко и отговорих на съобщението. Е Шон не ме интересува кой е това и защо прави всичко това, но ти си загазал здравата.
Нека всички да вървят подяволите.
