Роуз
Кой, беше той? Цяла вечер ме наблюдава. След като танцувахме той просто се дръпна, като попарен и се скри в тълпата. Сякаш се бе сетил нещо. Не го спрях. Исках, но просто не го направих. Продължавах да го гледам. исках да разбера, кой е.
- Роуз, добре ли си?- гласът на мама ме кара да потрепна. Не знам колко време съм седяла без да мърдам.
- Да,.. аз съм добре, просто малко се разсеях. Няма проблем.- опитах се да звуча спокойно но сърцето ми биеше, като на уплашен заек.
- Е добре тогава, нека да те запозная с един мой приятел и неговият син. Мисля, че ще си допаднете.- о, не ето го моментът в който вашите родители се опитват да ви намерят приятел. Направо чудесно.
- Виж наистина бих се радвала, да се запозная с тях, но Вий ме вика. Виждаш ли я ето там до вратата. Чака ме. Трябва да вървя. Може би по- късно.- бързо и се усмихнах и тръгнах към Вий. Дано само да не ме издъни.
- Хей, Вий не ме издавай, прави се, че........ мили боже добре ли си? Плачеш ли? Вий какво е станало?- гласът ми трепна.
- Хайде да поговорим отвън става ли?- хвана ме нежно за ръката и ме поведе извън къщата. Знаех, че това няма да доведе до нищо хубаво. Но не знаех, че това, което по случайност щях да науча щеше да промени живота ми.
Знам, че е кратка, но утре ще пусна втората част. Надявам се да ви хареса.
